Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Тунелът е готов, но инженер Кибалчич не е приготвил бомбите. Решават да не се отказват от намерението си, тъй като всяко отлагане води до усложнения. Събират се в конспиративна квартира и до сутринта, след петнадесет часа непрекъсната работа, приготвят заряда и взривяващото устройство и си разпределят задачите. От четиридесет доброволци, готови да жертвуват живота си, избират четирима, които да осигурят успех на акцията, в случай че не им се удаде да взривят подземния заряд.
В неделя, 1. III. 1881 г. (тринадесети март — нов стил), в осем часа сутринта атентаторите Николай Иванович Рисаков, Тимофей Михайлович Михайлов, Игнатий Йоахимович Гриневицки и Емелянов се отправят към определените места. Навярно царската полиция е предугаждала опасността и затова още в събота, може би когато полицаите са оглеждали млекарницата, Лорис-Меликов предупреждава цар Александър да не излиза от двореца. Полицията е арестувала атентатори с компрометиращ материал — скица на Зимния дворец, — което означавало, че не е изключено да готвят ново нападение.
Цар Александър, страхувайки се от анархистите, решава да не излиза, въпреки че снаха му Александра Йосифовна била особено настоятелна, тъй като нейният син, великият княз Дмитрий, за пръв път като офицер от свитата щял да командува отряд от царската стража. За да не накърни радостта на племенника си, царят обещава, че ще отиде на парада.
Около обяд, към един-два часа, когато атентаторите са по местата си и Фроленко, скрит в млекарницата, чака да му бъде даден знак, за да взриви заряда, се отваря портата на Зимния дворец и на двора се подрежда царската кавалкада.
Двуместна покрита шейна, край нея опитни казаци, на капрата личният кочияш Сергеев и един от телохранителите на царя, следват две тежки шейни с полицаи и още една, в която ще пътуват великите князе Константин и Михаил, тяхната свита, адютантите на царя и някои членове от дипломатическия корпус.
Знатната дама София Перовска, облечена с кожух и с маншон от самурова кожа, поема командуването. Неподозирана от никого, тя се разхожда пред двореца, но разочарована установява, че царското шествие не ще мине по улица „Садовая“.
Перовска е отчаяна. Бързо обаче се опомня и след като научава плана на царя, мигновено променя своя план. За няколко минути разработва стратегически вариант и дава строги заповеди на младежите, които ще трябва да хвърлят бомбите. Знак за нападение — махане с кърпичка.
Фроленко напразно чака в млекарницата. Цар Александър заминава със свитата си за казармата, в манежа възсяда своя кон, прави обикновения преглед, похвалва великия княз Дмитрий за успешната премиера, отново се качва на шейната н отива при великата княгиня Катерина Михайловна на обяд и след около час отново е в шейната.
Четиринадесет часът и двадесет минути. Царският впряг завива към крайбрежната улица на Екатерининския канал, от двете страни на шейната се движат казаци, а след тях две шейни с полицаи. На отсрещния бряг се разхожда дама, облечена с кожух с вдигната яка, с ръце в маншона. Тя наблюдава царската шейна, спира, изважда кърпичка и започва да маха.
На брега край замръзналата река, опрян на парапета, стои мъж. Изправя се, прави няколко крачки. В този момент минават царските шейни. Изважда скрития в пазвата пакет, вдига го и силно замахва. Студентът от Висшия минен институт Николай Иванович Рисаков хвърля бомба и улучва. Оглушителен гръм, дим и хаотична смесица от сняг, трески и кръв. Двама казаци са проснати на земята, техните коне са в агония, чиракът месар, който случайно е спрял на тротоара, е паднал, ранен е тежко. А царят?
Навярно Александър е безсмъртен. Спасява се без нито една драскотина. Слиза от шейната и пита какво се е случило. След това забелязва Рисаков, комуто полицаите вече слагат белезници. Побледнял, побеснял, царят все пак отива при атентатора, крещейки срещу него. После благодари на бога, че отново го е опазил. Олюлявайки се, той пристъпва към железния парапет, за да се опре. За миг остава сам, настрана от всички, стражата се е стълпила около мястото на взрива, полицаите отвеждат окования нападател.
На крайбрежната улица се появява друг пешеходец. Приближава мястото на произшествието, както би постъпил всеки случаен любопитен човек. Когато стига на две-три крачки от царя, измъква от джоба си малък кръгъл предмет и го хвърля в краката му.