Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
От малък го наричали „ил Ноно“ (джуджето), защото си останал дребен. Джузепе Зангара е калабриец, роден на 7 септември 1900 г. в южноиталианския град Феруцано, в един край на мизерия и социална несигурност, отличаващ се с бедните си квартали и коптори и смелите момчета, които често посягат към ножа. Учи и става зидар като почти всички мъже от този край. И като баща си и мнозина други, борещи се още от люлката с глада и мизерията, ненавижда онези, които винаги са имали повече, които са горе, в правителството, просто от другата страна на барикадата.
Когато бил на две години, умира майка му. Мащехата не го обичала, защото бил едно гърло повече. Преди да тръгне на училище, на шестгодишна възраст той вече работел при някакъв селянин. Преминал през суровото училище на живота, Джузепе започнал да съзнава социалните различия и омразата му към имотните все повече растяла.
От селянина Джузепе получавал мизерна заплата и слаба храна, затова решил да смени работодателя. На десет-дванадесетгодишна възраст започнал работа в тухларница — изваждал и поставял тухлите в пещта. Наистина изкарвал повече, но при неимоверно трудни условия. И тук за пръв път получил стомашна криза. По-късно специалистите водят големи спорове за заболяването на Зангара. Казват, че то било една от психичните предпоставки за натрапчивата му идея. Никой обаче не установил за какво собствено става дума. Мнозина твърдят, че симулирал. Зангара може да е бил и ипохондрик, но едно е сигурно, че е бил психично разстроен, тъй като още от самото начало хвърлял вината за страданието си единствено върху върхушката. Заканвал се, че все някой ден ще им отмъсти: ще убие краля, президентите, господа генералните директори и край на всичко.
На седемнадесет години отишъл войник. Болките в стомаха не преставали, но все пак Джузепе имал повече време да мисли за този объркан свят. Решил да убие италианския крал Виктор Емануил. Не успял, защото го откомандировали в Алпите, а на фронтовете на Първата световна война той нямал възможност да се срещне с краля. През 1923 г. се качил на кораба с преселници и заедно с много сицилианци слязъл на манхатънския кей с надеждата, че тук, в Новата земя, го очаква щастлив живот.
Не знаел какво иска, неговите мисли бродели по зигзагообразни пътища. Едва научил, че в Америка не управлява крал, а президент, и решил да го убие.
В края на краищата кой, ако не президентът Кулидж, е виновен за това, че клетият беден италианец страда от хронично заболяване!
Приели го на работа в една зидарска група. Италианците са известни с добрата си работа и много от американските небостъргачи са именно дело на техните ръце. Джузепе работел от тъмно до тъмно и нямал време за размишления, живеел самотно, не пиел и не пушел, не ходел и не харчел пари с момичета, изкарвал си прилична заплата и не след дълго си спестил няколкостотин долара, с които си купил кола.
И ето че клетият Ноно е вече един от онези американци, които не се различават от останалите преселници — с добра банкова сметка, с хубава кола и с перспектива за бъдещето. Само че Ноно Зангара страдал от натрапчивата идея да убие президента Кулидж, по-късно Хувър и накрая Рузвелт. И когато му се удава случай да стреля в него, той вярва, че сам бог е решил така.
Отдавна Джо Зангара е преминал от едната на другата страна на арената. Провървяло му, добрият доход му позволявал да се пресели във Флорида, тъй като за италианеца климатът там е по-добър. После научава, че президентът ще пристигне в Майами. Влиза в местната заложна къща и срещу няколко стари предмета получава осем долара, с които си купува пистолета „Смит енд Уесън“ и десет патрона. Пет патрона напъхва в барабана на пистолета, а другите пет скрива в джоба си за всеки случай.
На тринадесети февруари Ноно Зангара взема решение да извърши атентат, на петнадесети стреля в президента, на двадесети е изправен пред съда и един месец по-късно сяда на електрическия стол. Лекарската експертиза характеризира убиеца, заплашващ, че ще убие всички президенти, като „психопат с натрапчиви идеи, които са в противоречие с общоприетия обществен ред“. Съдията Колинз прочита очакваната от цялата общественост присъда. Поради опит за убийство и нанесена тежка телесна повреда Ноно Зангара се осъжда на осемдесет години лишаване от свобода. Когато изслушал решението на съда, Ноно започнал да се смее и викал на съдията, че трябвало да му даде цели сто години. Скоро обаче не му било до смях. Кметът Чермак умира. Следователно Зангара вече не бил потенциален убиец, а действителен. Отново го изправят пред съда и съдията Томсън го осъжда на смърт.