Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Лекарите правят всичко, което е по силите им, оперират ранения президент, ала намират само единия куршум. Повече от седмица те водят борба за живота му, но безуспешно. Уйлям Маккинли умира на четиринадесети септември.
Леон Ф. Чолгош няма вид нито на анархист, нито на луд. Неговото спокойно, симетрично и красиво лице е лице на добромислещ пастор, на банков касиер или на гимназиален учител. Той е роден през 1873 г. в Детройт в еврейско семейство. Родителите му се преселват в Новия свят от Полша. Неговият баща, шивачът Паул Чолгош, спестявал дълго, докато купи малка ферма, която стопанисва с дванадесетте си деца. Работите им потръгват добре.
За Леон е известно още, че като малък не е бил палав, малко по-рано от връстниците си е започнал да се интересува от книгите, бил е и по-задълбочен от останалите.
Отначало се увличал от религиозна литература, а по-късно, когато бил вече на двадесет и три години, станал непреклонен атеист. Неговото решение да скъса с католическата църква било свързано с политическото му развитие. На двадесет години той вече се интересувал от радикалните политически идеи, напуснал фермата и отишъл в града, където на събрания слушал речите на анархистката Ема Голдмън. Импонирали му нападките срещу върхушката, ненавиждал авторитетността, съмнявал се в полезността на конституцията и законите и започнал да се бунтува срещу високопоставените.
При това той ненавиждал насилието. Като дете никога не е измъчвал животни, напротив, дори на мравката път правел. И въпреки това след назряло решение става закононарушител.
Но при извършване на покушението дали все пак не е бил луд?
Психиатрите заявяват, че е психически здрав и може напълно да отговаря за деянията си. Навярно това е била една повърхностна оценка без съответна анамнеза. Председателят на съда, който открива съдебното заседание четири дена след погребението на президента, приема експертизата на петимата лекари и осъжда атентатора като напълно вменяем престъпник.
Едва след една година в американския печат се появява друго становище. Доктор Чанинг отново се заема със случая Чолгош, проучва семейното положение, разпитва близките му и заявява, че Леон е бил наследствено обременено дете.
От малък той е бил извънредно стеснителен и плах, често боледувал, чувствувал се слаб и безпомощен, ненавиждал всички, които били „над него“. Вероятно още тогава е заживял с натрапчивата идея, че трябва да извърши велико дело, за да привлече вниманието на хората върху себе си, и решава, че трябва да избави човечеството от президента Уйлям Маккинли. Лично бил заявил, че президентът е неприятел на всички добри хора.
Един ден преди атентата Леон е свидетел на бурните аплодисменти, които публиката отправя към президента по време на неговата политическа реч в Буфало. Тогава именно заключава, че е вредно, когато някой е толкова популярен.
Процесът се провежда на 23. IX. 1901 г. Защитниците не се стараят особено да защитят интересите на своя съмнителен клиент, не искат да се покажат пред властите в лоша светлина. Общественото мнение е на страната на закона и, разбира се, на всички им е ясно, че атентаторът ще стигне до електрическия стол. Може би именно поради създалата се атмосфера, която твърде много напомня процеса след извършеното покушение над Абрахам Линкълн, психиатрите не се постарават да направят подробна експертиза на психическото състояние на обвиняемия.
За няколко часа са изслушани свидетелите, съдийският състав се оттегля на съвещание и още същия ден произнася присъдата. Рано сутринта на 29. X. 1901 г. пазачите от Обърнския затвор влизат в килията на осъдения и го отвеждат в помещението с електрическия стол. После го поставят в плитък гроб край стената на затвора и заливат трупа със сярна киселина. Така мнимият анархист е заличен напълно от този свят.
Двадесет и четвъртият президент на Съединените щати Уйлям Маккинли умира на 14. IX. 1901 г. Двадесет и пети президент става тогавашният вицепрезидент Теодор Рузвелт — не твърде популярен и не особено деен политик.
Независимо от това Рузвелт съумява да заздрави позициите си и бива избран повторно за президент на Съединените щати (до 4 март 1909 г.). И ако не е злощастната, а може би дори преднамерена автомобилна катастрофа на другия кандидат Уилсън, той би излязъл победител и от следващите избори.
След Рузвелт на президентския стол сяда тогавашният министър на войната Уйлям X. Тафт, който след изтичане на мандата му отново се кандидатира за този пост. Рузвелт решава да премери силите си с Тафт и да се опита да спечели благоволението на избирателите за трети път. Въпреки че това е в противовес с принципите на американската конституция, Теодор Рузвелт се впуска в изборната кампания, устройва митинги, ораторствува на събрания, като с всеки изминал ден печели все по-здрава почва под краката си и все повече гласове. Освен кандидата на републиканците Тафт негови противници за президентското място са кандидатът на де-мократите Уилсън и кандидатът на социалистите Дебс.