Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
През 1912 г. автомобилната катастрофа е нещо съвсем ново.
Рузвелт е забравен и мястото му в съзнанието на американеца заема жертвата на техническия прогрес Уилсън. И когато по-късно под патронажа на рекламните специалисти в някои вестници се появява становището, че може би това е атентат срещу кандидата на демократите, извършен по необичаен досега модерен начин, Уилсън спечелва напълно борбата.
Той става двадесет и седмият президент. Получава 435 гласа, докато Рузвелт е принуден да се оттегли с 88. Атентаторът Шранк, който с изстрела си създава ореол около личността му, вече не може да му помогне. Шранк научава за неговото поражение зад решетките на института за душевно болни седем години по-късно, на 6 януари 1919 г., когато Теодор Рузвелт умира. От убийци, които действуват неорганизирано, още повече умопобъркани, няма спасение. Тайната полиция може да разкрие широк заговор на политически противници, които с точността на генерали подготвят даден атентат, но едва ли е в състояние да обезвреди един незабележим човек в тълпата, който дори не е споделил с някого намеренията си.
Сякаш по уговорка атентаторите си дават дълга почивка. Цели двадесет години американските президенти живеят и работят спокойно. Но ето че през 1933 г. отново е извършен атентат, и то срещу най-популярния и политически заслужил американски президент Франклин Делано Рузвелт. Това е една странна история с невероятна мотивировка. Твърди се, че стомашните кризи на атентатора били поводът за атентата.
Флорида, 15 февруари 1933 г. Светски и суетен Майами очаква своя нов президент. Франклин Д. Рузвелт е популярен политик, а когато през 1932 г. спечелва изборите, всички вярват, че ще бъде и добър президент. Сега очакват посещението му с възторг.
Рузвелт спечелва изборите, но докато бъде въведен в длъжност, разполага с няколко седмици свободно време и предприема пътуване из Съединените щати, което завършва във Флорида. В пристанището на Майами пристига с яхтата „Ноурмахал“ на милионера Винсент Астор. С него е прекарал на море десет спокойни дни, ловял риба, чел, почивал и беседвал за политическите си планове.
Приятна топла вечер. Майами е разкрасен като за карнавал — гирлянди, книжни фенери, на всяка крачка знаменца и няколко плаката с името на Рузвелт. В Бейфронт парк на бискайския бряг свири военен оркестър, тълпата гъмжи в очакване на президента, който отдавна трябвало да бъде вече тук. Но ето че яхтата приближава пристанището, хората ликуват. Рузвелт лъха на здраве, изглежда отлично — обгорял, отпочинал, доволен и самоуверен. Качва се в очакващия го буик и маха шапка за поздрав. Колата потегля към Бейфронт аудитория, където Рузвелт трябвало да говори. Към девет и половина се появява автомобилната колона, хората преграждат пътя, пламенно поздравяват своя президент, който се надига леко от задната седалка и с няколко думи поздравява и благодари на избирателите за подкрепата им.
През навалицата си пробива път невзрачен човек. Очевидно закъснял, той се опитва да приближи до оратора, грубо се блъска, дори се скарва с присъствуващите, но тълпата се люшва, поглъща го и го изнася на десетина-петнадесет крачки от колата на президента.
След като Рузвелт приключва речта си, на стъпалото на буика му се качва бързо чикагският кмет Чермак, за да го поздрави. Но преди да заговори, човекът от тълпата, който междувременно се е приближил съвсем до тях, светкавично изважда пистолет и изстрелва в Рузвелт пет крушума.
В първия момент никой не осъзнава какво се е случило. Оркестърът свири, чуват се възгласи и дори когато милионите слушатели дочуват по радиото съдбовните пистолетни изстрели, на никого и през ум не минава, че това може да е атентат. Всички предполагат, че са фойерверки.
Но кметът Чермак се свлича на земята. Генерих, личната охрана на Рузвелт, мигновено се притичва на помощ и разбира, че куршумите, предназначени за Рузвелт, са засегнали Чермак и още няколко души.
„Ще застрелям всички президенти“ — успява да извика атентаторът, когато го сграбчват някои от двестате полицаи, осигуряващи безопасността на президента.
Рузвелт се изправя невредим, изтиква Генерих, които се опитва да го защити с тялото си, и заявява, че не желае други да умират вместо него.
За по-нататъшното изясняване на случая е необходимо да повторим че атентаторът е изстрелял с револвера си пет куршума: единият куршум засяга чикагския кмет Антонин Й. Чермак; следващите два раняват леко в главата други двама души; най-зле е една жена, която умира в болницата с прострелян гръден кош; с последния, петия куршум е само леко одраскан някакъв гражданин. Атентаторът е Джо Зангара, стрелял с пистолет „Смит енд Уесън“ калибър 32.