Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През пролетта на 1523 година Роджър Шалот заминава за Лондон с господаря си Бенджамин Даунби — млад учен, призоваван от краля винаги, когато трябва да се разплете особено мистериозен случай.
Франческо Албрици, официален пратеник на Флоренция в английския кралски двор, е бил застрелян в главата посред бял ден на лондонска улица, а убиецът сякаш се е изпарил.
Кардинал Улси, вуйчо на Даунби и дясна ръка на крал Хенри VIII, възлага на племенника си да открие престъпника. На път към Лондон Даунби и Шалот трябва да вземат със себе си и сър Едуард Трокъл, някогашен придворен лекар.
Но когато двамата пристигат в самотната къща на стария лекар, откриват трупа му във вана, пълна с кръв. Роджър Шалот е изпълнен с лоши предчувствия, но никой не може да се противопостави на кралската воля — Бенджамин и Роджър заминават за Флоренция, за да открият кой е убиецът на Франческо, да предадат тайно съобщение на кардинал Джулио Медичи и да отведат един флорентински художник със себе си в Англия.
Задачата изглежда изпълнима — но действителността се оказва убийствено различна…
— Истината е — каза той, — че всички бяхме така уплашени от онова, което правеше Пренесте, че никой от нас не помни ясно. Но трябва да обмислим още една възможност.
Глъчката от разговори най-после замря.
— Може би убиецът не е в тази стая — продължи Бенджамин, смушквайки ме леко под масата, за да си мълча. — В Лондон е имало слуги, слуги имаше на кораба, има и в къщата тази вечер. Мога само да ви посъветвам, докато убиецът не бъде разкрит, да бъдете предпазливи.
Срещата приключи. Бенджамин ме повика обратно в градината; зад нас гласовете постепенно заглъхваха, докато семейството се оттегляше по стаите си.
— Сериозно ли говореше за слугите, господарю? — прошепнах аз.
— Не, разбира се — отвърна Бенджамин. — Убиецът седеше на тази маса. Кой слуга би успял да извърши три убийства? Някой щеше да забележи нещо нередно. Едно, може би, но не и три.
Продължихме напред в мрака. Бенджамин се обърна и ме погледна в очите.
— Но какъв би могъл да е мотивът за убийствата? Отмъщение за някаква тайна обида? Жажда за власт и богатство? — той сложи пръст на устните си. — Франческо, главата на семейството умира. Загива и Матео — негов иконом и близък. После Пренесте, свещеник и семеен довереник. Защо убиецът е убил последните двама, а, Роджър?
— Защото са знаели нещо — отвърнах бавно. — Макар че Пренесте може и да е бил убит, защото силите, които притежаваше, са можели да помогнат да разкрие убиеца.
— Или също като Матео си е спомнил нещо, което е ключът към тази загадка — каза Бенджамин.
— Ами Трокъл? — попитах аз.
Бенджамин сви рамене.
— Как би могло самоубийството на стар доктор от Есекс да е свързано с кървавата насилствена смърт сред златистите хълмове на Тоскана? — Той потръпна и скръсти ръце. — Всеки убиец си има начин на действие, но този е оплетен като лабиринт — господарят ми погледна към тъмната къща. — Чудя се…
— Какво?
— Възможно ли е Пренесте да е съхранил някъде сведения за онова, което е знаел?
Върнахме се в къщата. Бенджамин спря един сънлив прислужник и го помоли за нова чаша вино. После с помощта на малкото италиански, който знаеше, разпита къде е стаята на Пренесте. Изкачихме се по тъмното стълбище и тръгнахме по галерията. Спряхме пред вратата на една от стаите. Бенджамин се усмихна в слабата светлина и ми направи знак да слушам. Подчиних се и чух отвътре страстните викове и въздишки на лейди Бианка.
— По-весела вдовица от това, здраве му кажи — прошепна господарят ми.
Продължихме да се промъкваме, от време на време дъските проскърцваха под краката ни. Завихме зад ъгъла и косата ми настръхна, когато се загледах в коридора. Бях сигурен, че някой се движи в него, но после реших, че ми се е сторило под влияние на многото изпито вино.
Най-после стигнахме стаята на Пренесте. Вратата беше затворена, но не и заключена. Отворихме я и влязохме вътре. Беше тъмно, защото капаците на прозорците бяха плътно затворени. Сбръчках нос при неприятната миризма, която уханието на цветята от градината не можеше да прикрие. Голямото легло с балдахин в средата на стаята беше с дръпнати завеси. Бенджамин пристъпи към него. Чух го да мърмори и ругае. Той изщрака с огнивото, запали свещите, взе една и приближи леглото. Дръпна завесите, вдигна свещта и бледото лице на Пренесте се втренчи невиждащо в нас. Изглеждаше още по-зловещо на светлината на свещта — малката дупка на челото, грозната тъмночервена спечена кръв. Загледах я с любопитство. Тя ми напомняше нещо, но не можех да се сетя какво. Сега Бенджамин ми шепнеше да претърсим стаята. Послушах го. За щастие сандъците и ковчежетата не бяха заключени, освен един до леглото. Едната му ключалка беше отворена. С помощта на ножа си отворих и другата.
Срещал бях странни свещеници, но Пренесте надминаваше всички. Не открих нито молитвеник, нито броеница, нито разпятие. Човекът не само се беше занимавал с черна магия, направо беше затънал в нея. Отдръпнах се с отвращение, когато стигнах до изсушена жаба, пожълтяващ череп на маймуна и книга със заклинания. Бенджамин претърсваше останалите сандъци и ковчези, но не откри нищо. Приближи се на пръсти към мен.
— Къде човек като Пренесте би скрил нещо тайно?
Взех свещ и се огледах. На стената имаше картини и драперии. Почуках по ламперията, но това не беше английско имение с надлъжни и напречни греди. Погледнах към леглото. Спомних си таблата му, направена от малки дървени панели. Дръпнах завесите, качих се при трупа, който ме гледаше мъртвешки оцъклено, и започнах да почуквам по тях. Единият прозвуча на кухо. Усмихнах се на Бенджамин.