Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През пролетта на 1523 година Роджър Шалот заминава за Лондон с господаря си Бенджамин Даунби — млад учен, призоваван от краля винаги, когато трябва да се разплете особено мистериозен случай.
Франческо Албрици, официален пратеник на Флоренция в английския кралски двор, е бил застрелян в главата посред бял ден на лондонска улица, а убиецът сякаш се е изпарил.
Кардинал Улси, вуйчо на Даунби и дясна ръка на крал Хенри VIII, възлага на племенника си да открие престъпника. На път към Лондон Даунби и Шалот трябва да вземат със себе си и сър Едуард Трокъл, някогашен придворен лекар.
Но когато двамата пристигат в самотната къща на стария лекар, откриват трупа му във вана, пълна с кръв. Роджър Шалот е изпълнен с лоши предчувствия, но никой не може да се противопостави на кралската воля — Бенджамин и Роджър заминават за Флоренция, за да открият кой е убиецът на Франческо, да предадат тайно съобщение на кардинал Джулио Медичи и да отведат един флорентински художник със себе си в Англия.
Задачата изглежда изпълнима — но действителността се оказва убийствено различна…
— Бог знае защо, господарю, но хората винаги си мислят, че леглото е най-сигурното място.
Дървото беше тънко. Издълбах малка дупка с камата, после спрях, чудейки се дали лекият шум може да привлече внимание. Но освен шумното туптене на собственото ми сърце, чувах само крясъците на нощните птици от градината и тежкото дишане на Бенджамин зад мен. Разцепих дървото.
— Сутринта ще се чудят какво е това, господарю — казах мрачно.
— Тогава ще трябва да се обвиняват взаимно — изсъска Бенджамин. — Съмнявам се, че на това семейство подобно нещо ще му направи впечатление.
Отчупих дървото. Някъде там трябваше да има таен механизъм или ръчка. Напипах метална пружина и като бръкнах по-надълбоко, извадих малка кожена кесия. Подадох я на Бенджамин, който преряза връвта, с която беше стегната и извади от нея няколко ръкописа. Седна на края на леглото, сякаш с Пренесте бяха стари приятели и започна да чете. Двата бяха заклинания. Друг беше писмо от лейди Бианка, започващо с обръщение „Bellissimo“. Дори с ограничените ми познания на езика, следвайки пръста на Бенджамин, разбрах, че е любовно писмо, което Пренесте навярно беше откраднал, за да я изнудва.
— Ами ако между убийствата няма връзка? — попитах.
— Искаш да кажеш, че лорд Франческо е бил убит по една причина, а Матео и Пренесте по друга? — Той поклати глава. — Но начинът беше един и същ. Чудя се дали Бианка би се осмелила да убие, за да прикрие изневерите си?
Той остави писмото на леглото и разтвори второ. Написано на латински, то беше не от друг, а от самия принц Джулио Медичи. Пергаментът бе много фин, макар и пожълтял от старост. Датирано преди години, писмото беше адресирано „До моя добър приятел и съюзник Грегорио Пренесте“. Принц Джулио благодареше на Пренесте за услугите и му обещаваше, че ще използва цялото си влияние, за да се издигне той в дома на лорд Франческо Албрици.
— Колко просто и очевидно — промърмори Бенджамин. — Защо е трябвало да го крие?
Канех се да отговоря, когато чух, че в галерията отвън проскърца дъска. И двамата замръзнахме, не смеехме дори да дишаме, но не чухме нищо повече. Върнахме се към писмото. По едно време чух изщракване, но помислих, че са просто нощните шумове в къщата. Бенджамин настоя лично да прегледа дупката в таблата. Все още уплашен от чутото, станах и се приближих към вратата. Подхлъзнах се и трябваше да се подпра. Погледнах надолу и видях някаква прозрачна водниста течност на пода. Отначало помислих, че е някоя от отварите на мъртвия магьосник, но после се наведох внимателно, потопих пръст в нея и я подуших.
— Масло — прошепнах.
Помнете, че умът ми беше замаян. Подхлъзвайки се и ругаейки, се запътих към вратата и се опитах да отворя, но тя беше заключена. Чух отвън тежко дишане и щракане на огниво. Отскочих назад през стаята, когато огненият език се появи под вратата. Докосна маслото и огнена стена се понесе из стаята. След минута помещението, или поне половината от него, се превърна в пламтящ ад. Опитахме се да отворим капаците, но те бяха здраво затворени. Успях да ги разтворя с острието на ножа си. Нощният въздух нахлу вътре и разпали пламъците. Двамата с Бенджамин се изкатерихме на тесния парапет и скочихме в тъмната градина.
Имахме късмет да паднем в една леха, и то не много отвисоко. Веднага ми призля от страх и се свих като куче зад един храст. Повръщах, кашлях и произнесох всяка ругатня, за която се сетих, докато Бенджамин разтриваше навехнатия си глезен.
— Искам да се прибера у дома, господарю — прошепнах. — Проклети да са прелестите на Италия!
Не можех да ругая повече — стомахът ми се бунтуваше, кашлях и повръщах. Отдалечих се от къщата.
Градината на Албрици беше заобиколена от високи храсти. Минахме през арка, изрязана в един от тях и спряхме. Пред нас се изправи фигура, облечена изцяло в черно; лицето и главата бяха скрити под островърха качулка с дупки за очите, носа и устата, в ръцете си държеше свещ. На слабата, трептяща светлина тя приличаше на призрак. Изстенах от ужас и побягнах през градината. Слава Богу, Бенджамин беше достатъчно умен, за да ме последва.
Когато стигнахме до главния вход, всички се бяха събудили и струпали — разсъблечени в различна степен. Родриго, по нощница, крещеше на Джовани да организира прислугата, която тичаше по стълбите с преливащи кофи вода от кладенеца и фонтана. За щастие не ни обърнаха внимание. Бенджамин ми просъска да се преструвам, че сме се разхождали в градината. Помогнахме да угасят пожара, но не успяхме, преди пламъците да превърнат стаята на Пренесте, леглото и трупа му в купчина димяща пепел. Лорд Родриго и останалите оставиха прислужниците да почистят, а те поведоха разпален спор как е започнал пожарът. Не можех да се занимавам с това. Пет пари не давах. Един от тези негодници флорентинци се беше опитал да ме убие. Главата ми беше изтръпнала, стомахът ми вреше. Не бях просто уплашен, а ужасен и обезумял от онова, което ставаше.