Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
Всичко се промени още първата нощ, когато до слуха й достигна тътен, последван от разтърсване на земята под краката й. Опита се да развърже въжето, но възелът се оказа твърде сложен. Малко след това от мрака излезе непознат мъж, въоръжен с дълго копие. Отряза въжето от кола и я задърпа след себе си, отвеждайки я в един подземен проход, който се затвори зад двамата.
Ужасите, които последваха, едва не я накараха да изгуби разсъдък. Тя притисна по-силно с едната си ръка издутия корем, а с другата докосна клапата, която бяха поставили на шията й.
Най-сетне стигна ивицата от дървета и спря, оглеждайки се в мрака. Брегът тук бе стръмен и жената се спусна внимателно, като на няколко пъти се подхлъзна и едва не падна. Между брега и водата имаше неголяма, покрита с камъчета ивица. Двата края на реката бяха сковани от лед и само по средата се виждаше тъмен отвор. Реката, по-скоро широк поток, не беше дълбока — не повече от десетина сантиметра в средата.
Момичето се облегна изтощено на стръмния бряг. Когато погледна нагоре, видя звездите и си спомни за дядо си, който й показваше изображенията на различни животни сред тях.
Извика уплашено, когато този спомен отключи видението на шестопръсто същество, докосващо тялото й, докато я разглеждаше внимателно с котешките си червени очи. Опита се да прогони това изображение от мислите си.
Болката разтърси тялото й и я върна към действителността. Коремът й се сви от мъчителна контракция. Въпреки студа по тялото й се стичаше пот.
Момичето извика името на майка си, но единственият отговор бе вопълът на вятъра.
Беше присъствала на множество раждания в селото, но там винаги имаше и знахарка, която да помага. Болката я изтощаваше и тя неусетно полегна върху калния склон.
Когато детето тръгна да излиза, то сякаш разкъсваше тялото й, пробивайки си път с неистово желание да се измъкне навън. Писъците й отекваха надалеч в нощта.
След около десет минути бебето най-сетне се роди и тя използва последните си сили, за да го увие в парцалите, които покриваха тялото й. Сетне се сви около него, за да запази поне неговата топлина.
Едва сега погледна към малкото същество, притиснато до корема й. Не плачеше, не издаваше никакви звуци, но гърдите му се повдигаха равномерно, което означаваше, че е живо. Очите му срещнаха нейните и тя забеляза с изненада, че зениците му са заобиколени от червени полукръгове.
Детето се притисна към нея, поемайки топлината й.
Тя дори не забеляза, когато устата му се разтвори и тънички зъбки се впиха в шията й.
6.
Африка, 355 г.пр.Хр.
Този път Носферату бе подготвен по-добре, тъй като си бе взел поука от предишното пробуждане. Вместо да излезе веднага и да обикаля слепешката навън, той отмести съвсем леко похлупака на саркофага и остана да лежи вътре, в очакване да долови миризмата на живо същество. Измъкна се едва когато недалеч от него кацнаха няколко птици. И този път топлата кръв му подейства освежаващо, но трябваше да плати със стомашно неразположение, тъй като живителната течност не беше човешка.
Поукрепнал, но с незадоволен апетит, той пое на север покрай брега. Знаеше, че в сегашното му състояние все още е опасно да навлиза във вътрешността на Африка. Едва бе успял да се добере до Брега на скелетите, след като бе оставил Некхбет в планината. Когато се спусна от склоновете, озова се в пустиня, след това в гъста джунгла и накрая, близо до брега, в безводна и безлюдна страна.
Беше нагласил саркофага приблизително за хиляда години, но не виждаше никаква съществена промяна в обкръжаващия го пейзаж. Изглежда бе избрал идеалното място, където да остане необезпокояван от никого, но същевременно това означаваше, че ще му е трудно да си намери храна.
Не виждаше никакви кораби да плават край брега. Най-сетне се появи рехава крайбрежна растителност и не след дълго той приближи първото село. Същата нощ уби двама — момче и момиче, излезли в джунглата да правят любов. Набрал сили, продължи с ускорено темпо и достигна мястото, където някаква огромна река пресичаше скалистия бряг, изсипвайки тонове кална вода в океана. Носферату почти не можеше да види отсрещния бряг на реката.
В сравнение с Конго Нил бе малък поток. Но въпреки това Носферату почувства носталгия по сините води на реката на Египет. Изведнъж го споходи видение на тъмнокоса жена, която го държи в ръцете си и му говори усмихнато. Той бе съвсем малък, почти бебе. Знаеше, че тя го обича. Жалко, че не помнеше нищо повече от онзи живот. Чувстваше се най-самотното същество на земята. Некхбет спеше дълбоко в своя саркофаг в планинската пещера. Вампир се бе запилял някъде, също и другите неживи.