Зона 51: Легендата
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Легендата». Краткое содержание книги:
В началото уаджетът не забеляза нищо странно. Наложи се да свие на юг между двата върха, с което изгуби още време — точно толкова, колкото бе необходимо на египетския военачалник да прати своя доклад. Едва когато заобиколи втората планина откъм север, той най-сетне видя онова, което бе породило толкова противоречиви слухове. Над гористата линия върху склона се разпростираше огромна черна мрежа с диаметър почти четири километра. Странни същества щъкаха из тази мрежа — продължаваха да я строят и разширяват.
Макар да бе изчел всички свитъци в Авалон, уаджетът не бе чувал досега за нещо подобно. Той забеляза и египтяните на около два километра от мястото, където се намираше. Като се увери, че не предприемат нищо, а само наблюдават, избра едно място, откъдето виждаше цялата околност, и зачака.
Изминаха две седмици.
Един ден, малко след зазоряване, в небето се появи златиста сфера. Уаджетът бе чел за подобни летящи тела и знаеше, че това са оръжия на аирлианците. Сферата описа кръг над планината, след това изчезна на север. Уаджетът знаеше, че египтяните също са я видели. Войниците започнаха да прибират лагера, а той се чудеше какво да направи — дали да остане, или да се върне обратно в Авалон и да докладва за видяното? Мрежата очевидно все още беше в строеж. Накрая реши да остане.
Два дни по-късно се появиха други летящи аирлиански кораби. Бяха девет на брой, с издължена форма и се плъзгаха безшумно в небето. Те увиснаха на около пет километра от планината. От носовете им бликнаха златисти лъчи, които се забиха в планинския склон. В първите няколко секунди не се случи нищо. Сетне върхът на планината изригна отвътре.
Въпреки че уаджетът се намираше на доста голямо разстояние, взривната вълна го вдигна и го запокити на двайсет метра назад. Небето притъмня от пушек и прах и денят изведнъж се превърна в нощ. Когато отново се изправи, замаян от преживяното, уаджетът погледна на юг. Но планината вече я нямаше.
10.
2528 г.пр.Хр.: Слънчевата система
За да намали скоростта си в междузвездното пространство, космическият кораб използва гравитационното поле на звездата. Корабът бе малък, вероятно разузнавателен, и още докато забавяше, сензорите му се настроиха към сигнала, който го бе привлякъл в тази система по време на близо вековния му патрулен обход. Носът на кораба се извъртя към третата планета, а вътре вече анализираха първата получена информация. Сигналът беше странен — пасивен по характер, еднообразно отражение на светлинни лъчи от системната звезда върху нещо на повърхността на планетата — но нямаше никакво съмнение, че необичайният ефект е дело на разум.
Тъкмо това бе задачата на кораба — да търси и анализира информация от подобен характер и после да изпраща доклади за евентуално наличие на живот сред звездите. А от съществата, които съставляваха неговия екипаж, се изискваше да откриват, инфилтрират, консумират и в края на краищата да унищожат всякакви интелигентни форми на живот, които се отличаваха от тях самите.
След като не засече никакви активни сканиращи системи, нито признаци за наличие на усъвършенствани оръжия, корабът избълва еднократен енергиен импулс. Това всъщност бе пакет от сканиращи сигнали към третата планета, за да определи източника на неразбираемия сигнал.
Екипажът не знаеше, че импулсът им е бил засечен от пасивни сензори, докато е преминавал атмосферата на планетата. Един невероятно сложен компютър, функциониращ в минимален режим на енергоразход, засече импулса, анализира го и за частици от секундата изработи цяла серия от възможни противодействия. Тъй като възможностите му заради нискоенергийния режим бяха ограничени доста, той бързо избра най-подходящия от тези модели.
2528 г., Стоунхендж
Когато повдигна похлупака, Донхад бе посрещната от тревожно мигаща червена светлина. Тя седна, усещайки мъчителни спазми в отпуснатите си мускули след продължителното лежане. Наложи се да си разтърка очите, за да може да фокусира погледа. Видя, че капакът на Гуалкмай се повдига бавно. Той още седеше, когато тя излезе от цилиндъра, зашляпа с боси крака по металния под на „Финбар“ и бързо навлече комбинезона и обувките.
— Какво има? — попита пресипнало Гуалкмай.
Донхад се настани на пилотското място и прегледа уредите. После включи главния компютър и спря мигащата светлина. По екрана се плъзнаха колонки от информация и тя едва успяваше да ги следва.