Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Затова се обадих на Мами през „Шерлок“ и й казах, че ще доведа гост. Мами си изпълни ролята с истински стил. Всеки от съпрузите можеше да кани гости вкъщи — за обяд или за година; потомството ни имаше горе-долу същата свобода, само че трябваше да иска разрешение. Не знам как се оправят другите семейства, нашите обичаи са от почти цял век и са добри за нас.
Затуй и Мами не пожела да узнае името, възрастта, пола и семейното положение. Имах това право, а пък тя беше прекалено горда, за да пита. Само рече:
— Чудесно, скъпи. Двамата вечеряхте ли вече? Нали помниш, че днес е вторник?
Подсещаше ме, че фамилията ни е хапнала по-рано, защото всяка вечер във вторник Грег проповядваше. Но ако гостът бе гладен, щеше да бъде поднесена храна — заради него, а не заради мен, понеже с изключение на Дядко ядяхме, когато сварим да се завъртим край масата или направо се тъпчехме на крак в килера.
Уверих я, че сме си напълнили стомасите и ще се постараем да пристигнем, преди тя да излезе. Въпреки страхотния лунен миш-маш от мюсюлмани, юдаисти, християни, будисти и още двадесет и девет други разцветки неделята комай бе най-популярният ден за църковни служби. Ала Грег принадлежеше към секта, която изчислила, че според една от времевите зони долу периодът от вечерята на вторника до вечерта на срядата бил истинският Сабат27. Затова през летните месеци в северното полукълбо на Земята вечер хапвахме по-рано.
Мами винаги ходеше да слуша съответните проповеди и не беше уместно да я товаря със задължения, които да я спрат. Всички отивахме от време на време. И аз успявах няколко пъти в годината, защото съм ужасно привързан към Грег: той ме научи на един занаят и после ми помогна да се захвана с друг, когато бях принуден. Да, този човек с готовност би дал да му отрежат ръката вместо моята. Но Мами присъстваше всеки път — заради ритуала, а не заради религията. Както си говорехме една нощ в леглото, тя ми призна, че няма вероизповедание, което да следва, и ме предупреди да не се изтърва пред Грег. Помолих я за същото. Не знам точно Кой движи колелцата на машинката, обаче съм доволен, че Той още не е спрял.
Всъщност Грег бе момчето-мъж на Мами. Взели го (когато била съвсем млада) в първия брак след нейния и затова тя се отнасяше много сантиментално към него. Би отрекла свирепо, че го обича повече от другите си съпрузи, но щом го ръкоположиха, прие неговата вяра и не пропускаше нито един вторник.
Рече ми:
— Възможно ли е твоят гост да иска да присъства на църковната служба?
Уверих я, че ще попитам, но във всеки случай ще побързаме и й казах „довиждане“. Тупнах по вратата на банята, подвиквайки:
— Уайо, бавиш ни с тази твоя кожа! Текат ни минутите!
— Само още една! — извика тя.
Това момиче е цяло чудо — наистина цъфна след минутка.
— Как изглеждам? — запита. — Проф, ще се промъкна ли?
— Мила Уайоминг, изумен съм. Беше красива и преди, красива си и сега, ала никой не би те познал. Ти си в безопасност и аз съм спокоен.
Изчакахме Проф да се превърне пак в стара отрепка. Щеше да мине така до задния си коридор, после да се появи пред своя клас като известния учител, за да има свидетели, ако някой жълтодрешковец реши да го сграбчи.
Разполагахме с един миг да си поемем дъх и обясних на Уайо за Грег.
— Мани, добър ли ми е гримът? И ярко ли е осветлението там?
— Не е по-светло оттук. Хубава работа си свършила, хората ще повярват. Но ходи ли ти се на църква? Впрочем никой не те кара насила.
Тя размисли.
— Това ще зарадва твоята май… искам да кажа твоята най-старша съпруга, нали?
Отвърнах бавно:
— Уайо, вярата е преди всичко личен проблем. Обаче щом попита… Да, нищо няма да те въведе по-добре в семейство Дейвис от ходенето на църква с Мами. Ако ти дойдеш, ще дойда и аз.
— Уредихме го. Но нали фамилията ти всъщност е О’Кели?
— Е, добавям Дейвис с тиренце, когато се представям официално. Така се е казвал първият съпруг, умрял преди петдесетина години. Потомствено име ни е и всички наши съпруги са госпожи Дейвис, плюс всяка мъжка фамилия след него. Плюс нейната собствена. На практика Мами е само госпожа Дейвис — можеш да я наричаш тъй, а другите използват първите си имена и прибавят Дейвис, ако подписват чек или нещо подобно. Единствено Людмила е Дейвис-Дейвис и се гордее с двойната принадлежност на родена и избрана.
27
Почивен ден при евреите.