Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Проф каза на Майк да спре четенето (оставаха още доста часове), облегна се и погледна умислено:
— Едно е ясно. Надзирателят отдавна знае бая историйки за мен и Уайоминг. Обаче ти, Мануел, не си попаднал в черния списък?
— А след снощи?
— Аха. Майк, има ли нещо в неговото досие, допълнително през последните двадесет и четири часа?
Нямало. Тогава Проф кимна:
— Уайоминг е права, че не можем вечно да стоим тук. Мануел, колко имена бяха на твои познати? Шест, нали? Видя ли някого от тях снощи?
— Не, ама може те да са ме зърнали.
— По-вероятно е да си им се изплъзнал в тълпата. Аз не те забелязах, докато не излязох отпред, а пък те познавам от момче. Но е съвсем невероятно след пътуването на Уайоминг от Хонконг и речта й пред събранието нейните действия да са станали скрити за Надзирателя. — Той погледна Уайо. — Настроена ли си да играеш „ролята“ на старчески каприз?
— Сигурно. Как, професоре?
— Предполагам, че Мануел е чист. Аз не съм, обаче ако съдя по досието си, едва ли куките на Надзирателя ще се занимават с мен. Но тебе ще искат да разпитат или дори да задържат, смятат те за опасна. Ще бъде разумно да не им се мяркаш. Тази стая… мисля да я наема за седмици или даже за години. Можеш да се криеш в нея, стига да не си против очевидния извод, до който ще доведе оставането ти тук.
Уайо се ухили:
— Колко си мил! Да не си въобразяваш, че ми пука от хорски приказки? С удоволствие ще играя ролята на твоето сладурче за въргаляне — и не бъди уверен, че само ще играя.
— Не дразни старо куче — меко каза той, — може да му е останал някой и друг зъб в устата. Мануел, смятам да подновя обичайните си занимания, същото се отнася и за тебе. Според мен само много нахален копой би успял да ме арестува, но ще спя по-спокойно в това убежище. И освен за скривалище тази стаичка е добра за сбирки на групата — има телефон.
Майк се обади:
— Професоре, мога ли да направя предложение?
— Естествено, amigo, трябва да знаем какво мислиш.
— Стигнах до заключението, че рисковете нарастват с всяка среща на нашата ръководна група. Ала не е необходимо тези срещи да са все лични. Можете да се свързвате по телефона, а и аз ще се включвам, ако ме искате.
— Винаги ще те искаме, приятелю, ти си ни нужен. Обаче… — професорът май се тревожеше.
— Проф, не се притеснявай, че някой ще ни подслушва. — Обясних им преимуществото на „Шерлок“. — Телефоните са безопасни, щом Майк ги наблюдава. А, сетих се. Ти не знаеш как да се свържеш с него. Как да стане, Майк? Проф моя номер ли ще използва?
Двамата се споразумяха номерът да бъде MYSTERIOUS26. Бернардо де ла Пас и компютърът имаха нещо общо — детската радост от тайнствените нюанси заради самата игра. Подозирам,… дълго преди да разработи своята политическа философия, докато Майк — какво ли би могла да значи за него човешката свобода? Революцията беше спектакъл, който му даваше възможност да срещне приятели и да се похвали с дарбите си. Майк бе най-суетната машина, която можете да си представите.
— Но тази стая все пак ни е нужна — каза професорът, бръкна в чантичката си и измъкна тлъста пачка банкноти.
Зяпнах го:
— Проф, банка ли си ограбил?
— Не съм го правил скоро. Вероятно пак ще опитам, ако делото го изисква. Като начало е достатъчно да наемем помещението за един лунен месец. Мануел, ще го уредиш ли? Администраторът може да се учуди на моя глас, защото влязох през снабдителния люк.
Обадих се да разбера цената на датирания ключ за четири седмици. Онзи ми поиска деветстотин хонконгски долара, аз му предложих деветстотин управленски. Той пожела да знае колко души ще ползват стаята. Аз пък го запитах откога е практика на администрацията да си пъха носа в работите на своите клиенти.
Уредихме въпроса за 475 хонконгски. Пратих му нагоре парите, той ми спусна два датирани ключа. Дадох единия на Уайо, другия — на Проф и запазих моя еднодневен. Нямаше да сменят комбинацията, ако не пропуснехме да си плащаме в края на месеца.
(На Земята са много нагли — карат гостите на хотела да подписват документи, а отгоре на всичко искат и да удостовериш кой си!)
Попитах:
— Сега какво? Ще ядем ли?
— Мани, не съм гладна.
— Мануел, ти ни помоли да изчакаме, докато Майк отговори на твоите въпроси. Да се върнем на основния проблем: как ще действаме, когато застанем срещу Земята, Давид срещу Голиат?
— Ох, надявах се да го оставим за по-късно. Майк? Имаш ли идеи?
— Нали казах, че имам, Ман? — рече той жаловито. — Можем да хвърляме камъни.
26
Загадъчен, тайнствен (англ.). — Б.пр.