Арктическият инцидент
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арктическият инцидент». Краткое содержание книги:
Вихрогон седеше пред главния полицейски компютър и чакаше резултатите от последното си търсене. Обстойният лазерен тест на гоблинската совалка показа наличието на един пълен и един частичен пръстов отпечатък. Пълният отпечатък беше от собствения му пръст. Лесно обяснимо, тъй като Вихрогон лично беше прегледал всички бракувани части на совалката. Частичният отпечатък можеше да бъде на предателя. Не беше достатъчен, за да се установи самоличността на феята, продала полицейска техника на Бюа Кел, но щеше да помогне за елиминиране на невинните. При съпоставка на останалите имена с онези, които имаха достъп до части от совалки, списъкът щеше да стане значително по-кратък. Вихрогон доволно махна с опашка. Гениално. Нямаше никакъв смисъл да скромничи.
В момента компютърът преравяше наличните и ги сравняваше с частичния отпечатък. Вихрогон можеше само да шава с пръсти и да чака връзка с екипа на повърхността. Магмените потоци все още бяха високи. Много необичайно. Необичайно и странно съвпадение.
Подозрителният поток от мисли в главата на Вихрогон бе прекъснат от познат глас.
— Търсене завършено — обяви компютърът със собствения му глас. Още една малка проява на суета.
— Триста четиридесет и шест елиминирани. Остават четиридесет възможности.
Четиридесет. Не беше никак зле. Лесно можеше да ги разпита. Нова възможност да използва своя Ретимаг. Но имаше още един начин за стесняване на кръга от заподозрени.
— Компютър! Съпостави възможностите с обслужващия персонал от Трето ниво.
Трето ниво включваше всички, които имаха достъп до пещите за претопяване.
— Съпоставям.
Разбира се, компютърът приемаше команди само от феи, чиито гласове беше програмиран да разпознава. И като следваща мярка за сигурност Вихрогон беше кодирал личния си дневник и други важни файлове на кентавърски, компютърен език, създаден въз основа на древния език на кентаврите.
Всички кентаври бяха малко параноици, и то с основание, защото на света не бяха останали повече от сто. Човеците бяха съумели да избият и последните представители на братовчедите им, еднорозите. Под земята живееха не повече от шестима кентаври, които знаеха езика, и само един, който можеше да дешифрира компютърния диалект.
Кентавърският бе може би най-древният език с писменост, която датираше от десет хилядолетия преди човеците да започнат да преследват феите. Началният абзац на „скрижалите на Капала“, единственият оцелял кентавърски ръкопис, гласеше:
Кентаврите бяха прочути със своята интелигентност, не с поезията си. Все пак Вихрогон чувстваше, че днес древните думи имат същата сила, както и преди много векове.
Мъх почука по стъклото на вратата. От техническа гледна точка Мъх не биваше да влиза в отдел „Операции“, но въпреки това Вихрогон го пусна. Никога не можеше да устои на изкушението да подразни бившия командир. Мъх беше понижен в чин след неуспешен опит да смени Кореноплод като шеф на ПНЕ. Ако не беше политическото влияние на семейството му, направо щяха да го изритат от полицията. И без това може би щеше да се изяви по-добре в друга професионална сфера. Поне нямаше да се налага да търпи постоянните подигравки на Вихрогон.
— Нося няколко електронни документа за подпис — каза Мъх, като избягваше погледа на кентавъра.
— Няма проблем, командире — отвърна Вихрогон и се изкиска. — Как върви заговорниченето? Предвиждат ли се революции този следобед?
— Само подпиши документите, ако обичаш — каза Мъх и му подаде дигитална писалка. Ръката му трепереше.
„Странно — помисли си Вихрогон. — Този гноясал елф някога е бил в челните редици на полицията.“
— Сериозно, Мъх. Справяш се блестящо на бюрократичния фронт.
Мъх подозрително присви очи.
— Благодаря, сър.
В ъгълчето на устните на кентавъра се мъдреше подигравателна усмивка.
— Няма защо. От това не се подува главата.
Ръката на Мъх се плъзна по обезобразеното му теме. Старата суетност все още се обаждаше.
— О! Засегнахме болната тема. Извинявай.
В очите на Мъх блесна искра. Тя трябваше да послужи като предупреждение за Вихрогон. Но в този момент вниманието му бе отвлечено от сигнала на компютъра.
— Списък съставен.
— Извинете за момент, командир. Имам важна работа. На компютъра, няма да разбереш.
Вихрогон се обърна към плазмения екран. Мъх трябваше да почака за подписа. Вероятно ставаше дума за поредната заповед за бракуване на совалки.
В този момент светна предупредителната лампичка. По-скоро голяма лампа, по-силна от искра при триене на задните части на джудже в стена. Совалки. Вътрешен човек. Някой, който има сметки за уреждане. От всяка пора на челото на Вихрогон бликна пот. Беше съвсем очевидно.