Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Рупърт Ланкастър не се бе възползвал от възможността за помирение. Баща му притежаваше титлата, но не и къщата. Разгневен на мъртвия си братовчед, защото в крайна сметка невръстната му дъщеря дори не живееше в Англия и не използваше Феърфийлд, Джон Ланкастър бе завел дело в съда. Къщата се предаваше по наследство по мъжка линия заедно с титлата и ако мъжката линия в един клон на семейството загинеше, тя трябваше да премине в другия. Какво като законът датира отпреди пет века? Все пак е закон.
Докажете го, бяха заявили изпълнителите на бащиното й завещание. Докажете го. И Джон се бе опитал. И бе умрял, опитвайки се. Но Рупърт, сега лорд Ланкастър, призрачната фигура, която тя смътно чуваше през цялото си детство на Източния бряг в Съединените щати, не се бе отказал. Продължаваше опитите си. Години наред, едва намирайки пари, за да плаща на адвокатите си, Рупърт бе влачил делото по английските съдилища без особен успех.
И най-накрая миналата година бе дошла развръзката. Беки играеше тенис, русата й коса се развяваше като знаме, докато тичаше по корта и се наслаждаваше на лекото тупкане на топките по твърдата настилка, когато лепя Минди изтича навън с разтревожено лице, стиснала телеграма. Съдът бил получил известие за ново доказателство случая „Феърфийлд“. Младият лорд Рупърт Ланкастър бе изнамерил документ от седемнадесети век сред книжата на дядо си. Кралски указ за унаследяване на собствеността, даден и подпечатан от Джеймс I, новият шотландски крал на Англия, по молба на тогавашния барон. Според него земята, къщата и имението Феърфийлд остават завинаги неделими от титлата. А това означаваше само едно.
Никакви жени.
Рупърт бе цитиран и на страниците на „Таймс“, достигнал и отвъд Атлантика до притеснената Беки. „В моето семейство се грижим добре за дамите — бе казал той. — За тях се намират подходящи женихи. Омъжват се добре. Получават издръжка. Но да се раздели земята от титлата означава да се разруши вековна традиция. Аз се боря, за да я запазя. Съжалявам, че представителите на госпожица Ланкастър не смятат така. В крайна сметка братовчедка ми всъщност е американка.“ Сега Беки си спомни този миг и усети горчиво ледено пробождане дълбоко в сърцето си. Тя не живееше в Англия, защото семейството, прекрасното семейство, с което Рупърт се хвалеше, я бе изоставило.
Но страхът й се бе уталожил половин година по-късно, когато съдията от Върховния съд отхвърли иска на ищеца. Документът бе определен като „ненадеждно доказателство“. Беки забеляза, че не бяха го нарекли „фалшификат“. Така щяха да обвинят един млад и красив английски лорд, който се движеше сред отбрано общество, в лъжесвидетелстване и възпрепятстване на правосъдието, а това бе недопустимо. Освен това Беки бе научила от английската преса, че Рупърт Ланкастър е смятан за герой — беден, достоен, благороден и онеправдан младеж, който се бори срещу нея и високоплатените й американски адвокати. Съдът не би си позволил да накърни репутацията му.
Поне бяха прекратили делото. Три месеца преди двадесет и първия й рожден ден, когато най-сетне щеше влезе във владение на попечителския си фонд.
Беки повтаряше на репортерите: „Без коментар“, докато я заболи устата. Но се притесняваше. Много. Невероятно колко високо бе ценила Феърфийлд дори още пред да го зърне.
И сега знаеше защо. Носеше къщата в кръвта си, в гените си. Мислено си отбеляза да изпрати цветя на адвокатите си. Бяха се справили отлично. Рупърт притежаваше титлата, но не можеше да й вземе къщата.
Много се изненада, че прие поканата й. Но същевременно се и радваше. Рупърт бе неин братовчед, единственият жив роднина, макар и далечен, от собственото си поколение. Носеше титлата на баща й и не биваше да са врагове.
Е, той щеше да дойде тази вечер. Беки усети как леко потреперва от притеснение. Най-сетне щеше да го срещне.
Единадесета глава
Цялото имение Феърфийлд грееше. Ребека бе наредила да поставят факли, побити дълбоко в земята, от двете страни на алеята, които искряха и ухаеха в ранната привечер. Навсякъде из предния двор, пред шатрата за приема, в прозрачни стъклени купички, сгушени сред ниско окосената трева, бяха разположени високи свещи, чиито нежни, потрепващи пламъчета осветяваха района и караха сенките да танцуват по покритите с мъх каменни стъпала.
Шатрата представляваше истински шедьовър в арабски стил от бледокремава коприна, масичките вътре бяха оцветени в златно, столовете бяха покрити с чист лен, а покрай стените впечатляваха струпаните червени сатенени възглавнички със златна бродерия. Имаше малък дансинг и място, където да се разположи струнният квартет, а по-късно и диджеят, чийто музикален плот щеше да остане скрит от богато украсен дървен параван. На всяка от масите се виждаха букети от рози и нежни бели цветенца, восъчни свещи, ароматизирани с бял мускус, кристални чаши и сребърни прибори.