Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
— Кой е това? И изобщо какво е всичко това?
Той забеляза, че в долния край на ковчега има някаква кожена кесия, и се наведе да я вдигне, но Гърни беше по-бърз. Господарят на имението сграбчи кесията и я притисна до гърдите си.
— Кой е това? — повтори Корбет.
Косата по тила му започна да настръхва, а ръката му посегна към камата.
— Недей така, Хю — промърмори Гърни. — Ние не сме ти врагове. Просто се боим от онова, което би могъл да сториш — той посочи към скелета. — Това е Джон Холкъм, някогашен жител на Бишопс Лин. Прадядо ми, сър Ричард Гърни, го наел, за да преведе свитата на крал Джон през залива Уош — господарят на имението потропа по гниещия ковчег с върха на ботуша си. — Вместо това обаче Холкъм я повел към гибел и поне част от нея наистина била погубена — керванът с кралското съкровище. Явно преди крал Джон да тръгне от Уисбийч, Джон Холкъм е видял огъващите се под тежестта на богатството му кончета и мулета и в покварената му душа покълнал убийствен план. Кралската свита се състояла от три части: кралят и приближените му, керванът със съкровището и накрая — пешите войници. Холкъм трябвало да върви най-отпред, но точно в онзи ден изостанал и, оправдавайки се с гъстата мъгла, нарочно забавил преминаването през устието на реката.
— Останалото го знаеш — вметна Селдич. — Приливът дошъл и пазителите на съкровището изпаднали в паника. Холкъм препуснал към тях, сграбчил поводите на един впряг мулета и, възползвайки се от познанията си за местността, избягал с част от богатството, оставяйки останалото да потъне, а пазителите му — да се издавят.
— Когато прадядо ми стигнал до Суинсфорд — отново поде историята Гърни, — той започнал да обмисля случилото се и, тъй като не бил глупак, се досетил какво е станало. И така, през последните смутни дни от управлението на крал Джон той решил да напусне двора и да тръгне по дирите на Холкъм. Историята е дълга — Гърни се заигра с кожената кесия, която държеше — и всичко е тук.
Корбет протегна ръка и господарят на имението му подаде кесията.
— Надявам се да запазиш сведенията само за себе си, Хю. Не искам онзи кучи син Мънк да докопа тези документи.
Кралският пратеник кимна.
— Ще видим — промърмори той, след което посочи към ковчега. — Как Холкъм се е озовал тук?
— Накратко казано, прадядо ми го хванал и го обесил на ешафода върху скалите край Хънстън, а щом плътта му се разложила, поставил скелета в приготвен за целта ковчег и го погребал тук.
— Без да каже на никого? — попита Корбет.
— Да, не посмял. В крайна сметка тъкмо той бил наел Холкъм, пък и не му липсвали врагове. Злите езици като нищо можели да го обвинят, че е бил съучастник на водача.
— Ами съкровището? — поинтересува се кралският пратеник.
— Тъкмо оттам започва загадката. Преди да бъде обесен, Холкъм бил измъчван в тъмницата, покрай която минахме току-що. Водачът отказал да разкрие скривалището си, но признал, че имал съучастник, втори водач, наричан Алан от Блатото, който е бил управител на имението. Та според Холкъм този Алан знаел къде е скрито съкровището. Но според изповедта на прадядо ми, записана от неговия син, този Алан така и не бил намерен. Същото важи и за съкровището.
Корбет посочи към Селдич.
— Но ти си продал три чинии в Лондон, нали така?
— А! — Гърни коленичи и затвори капака на ковчега, след което вдигна поглед към кралския пратеник. — Злополуката при залива Уош се е случила през октомври 1216 година, но прадядо ми е заловил Холкъм чак през следващия февруари. Когато това станало, Холкъм носел със себе трите чинии, увити в някаква кожена торба. В изповедта си прадядо ми предполага, че Холкъм се е бил запътил към някое пристанище с намерението да вземе кораб за Лондон или дори за чужбина, за да ги продаде — Гърни се изправи. — Така или иначе, прадядо ми заловил Холкъм с много малка част от съкровището. Пък и какво е можел да стори? Ако го предадял на правосъдието, Холкъм можел — от чиста злоба — да го набеди за свой съучастник. А как е можел да постъпи сър Ричард с чиниите? Да ги изпрати на Хазната в Лондон и да каже, че ги е намерил? Не. Заровил ги заедно с Холкъм в тази подземна кухина и така потулил всичко. Дори когато диктувал своята изповед на сина си, не казал къде са трупът на Холкъм и скъпоценните чинии.
Когато господарят на имението завърши разказа си, Корбет погледна към Селдич.
— А каква е твоята роля във всичко това?
Докторът тежко въздъхна.