Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
— А каква е връзката на Мънк с всичко това?
— Семейството ми винаги се е чувствало посрамено заради нещастието, сполетяло крал Джон при залива Уош — отвърна Де Уорън. — Нали разбираш, за кервана отговарял моят дядо.
След тези думи графът гневно се взря в Корбет, извиквайки на лицето му усмивка — хората от рода на граф Съри никога не се бяха отличавали с особени организационни умения и изобщо с кой знае какъв интелект. Въпреки това кралският пратеник се въздържа от коментар.
— Е, добре! — прошепна Де Уорън. — И тъй, съкровището било изгубено, Джон умрял и постепенно всички забравили за историята. Преди година обаче един влиятелен лондонски златар на име Уолтър Денъглис купил от някаква заложна къща много стара златна чиния, на която бил изобразен гербът на Джон — графът завъртя чашата между пръстите си. — И така, Денъглис донесе чинията в Хазната, а скоро след това бяха открити още две подобни. После чиновниците от Хазната проучиха документите от времето на Джон и с доста голяма сигурност установиха, че и трите предмета са били част от съкровището на някогашния крал.
— Но нали уж всичко е било изгубено? — намеси се Корбет. — Възможно ли е тези предмети да са били захвърлени в някое блато и намерени от някой пътуващ търговец, който да ги е донесъл в Лондон, за да ги продаде?
— Едва ли — отвърна кралят. — Един обикновен пътуващ търговец не би могъл да прикрие следите си така изкусно. Но по-важното, Корбет, е онова, което се говори в дворцовите среди, че злополуката с крал Джон при залива Уош не е била случайност. Признавам, че дядо ми не е блестял с кой знае какъв ум, но дори той едва ли би се опитал да пресече онази местност без водач. Всъщност в архивите е записано, че за целта е бил нает някакъв човек на име Джон Холкъм, който познавал околността. Според официалната версия водачът загинал заедно с останалите — Едуард стисна устни, — но местната легенда твърди, че е успял да избяга с няколко товарни кончета.
— Но ако е така, какво може да се е случило с него?
— Не знаем — отвърна Да Уорън. — Служителите ни претърсиха централните и местните архиви, но така и не откриха сведения за оцелял на име Джон Холкъм.
— Сигурен ли си? — настоя Корбет. — Предполагам, че след смъртта на крал Джон служителите от Хазната са проучили всички слухове най-подробно…
— Така е — потвърди Де Уорън, — но в архивите не е записано нищо друго освен някаква неубедителна история, според която Холкъм бил забелязан между Уолпол Сейнт Андрю и Бишопс Лин.
В този момент камбаната на манастира заби за вечерня и графът замълча, давайки възможност на Корбет да поразмисли над откъслечните сведения, които бяха споделили с него.
— Някой оцелял ли е след злополуката? — попита той.
— О, да — рече Де Уорън. — Потънал само керванът със съкровището. Кралят, придворните му и войниците, които ги пазели, се спасили.
— А сред оцелелите има ли някой на име Гърни?
Едуард се ухили.
— Чудех се кога ще попиташ! — рече той. — Отговорът е „да“. Сър Ричард Гърни, прадядото на сър Саймън. След злополуката той последвал краля в абатството Суинсфорд, където се подписал като свидетел под описание на случилото се, и когато кралската армия се разпръснала, си отишъл у дома.
Корбет захапа нокътя на единия си палец.
— Значи — заключи той, — Мънк е бил изпратен в имението Мортлейк не за да разследва Пастирите, а за да провери дали в областта не е скрито съкровището на крал Джон или част от него, така ли?
Кралят кимна.
— Но защо го изпратихте точно в имението Мортлейк, а не например в местността край Бишопс Лин? — попита Корбет.
— Насочи ни случайното сведение за Джон Холкъм — обясни Де Уорън, — според което той е бил видян да препуска на север от Бишопс Лин. Ако е имал намерение да замине за чужбина, единственото място наблизо, от което е можел да го стори, е заливът Хънстън.
— Има и още една причина, поради която изпратихме Мънк — намеси се кралят. — Човекът, продал чиниите в Лондон, е знаел точно къде да отиде. Не е влязъл в първия изпречил се на пътя му златарски магазин. О, не. Трите чинии били продадени в различни части на града — едната близо до Тауър, втората в Съдърк и последната в някаква долнопробна заложна къща край Уайтфрайърс. Всичко това изисква доста добра подготовка и освен това означава, че продавачът е познавал Лондон като петте си пръста.