Песента на Тъмния ангел

— Няма нужда, наистина — прошепна Гърни.

— Съжалявам, сър Саймън, но аз мисля, че има. Огромна нужда при това — Селдич си пое дълбоко дъх. — Та нека продължа с историята си, сър Хю. По-късно се присъединих към домакинството на сър Саймън. Той се оказа изключително щедър господар и след като двамата се оттеглихме от службата си при краля, неговият дом стана и мой — докторът замълча и огледа богато обзаведената зала. — Имението Мортлейк веднага ме заплени и аз се заех да го разуча подробно. И така, прочетох всички документи, които се пазят в местния архив, докато накрая не разбулих голямата тайна на този край — той погледна към Гърни. — Мисля, че най-добре ще бъде да покажем на Корбет онова, което знаем.

Сър Саймън бързо се съгласи, помоли съпругата си да ги почака в залата и двамата със Селдич поведоха слисания Корбет към тунелите под господарската къща. Щом се озоваха долу, те запалиха няколко факли и продължиха по подобния на пещера коридор. Когато минаха покрай килията на Гилбърт, кралският пратеник надникна през прозорчето на вратата, но младежът беше легнал в удобното си легло и спеше дълбоко. В края на коридора докторът отмести една голяма бъчва за ейл, зад която се показа тясна врата, и свали един ключ от колана си. После отключи вратата и тримата се озоваха в дълъг тунел. Въздухът там беше доста по-студен и Корбет беше сигурен, че чува рева на морето. В следващия момент кралският пратеник си даде сметка колко е уязвим на това място между доктора и Гърни и му се прииска Ранулф да беше с него. Той хвана дръжката на камата си и — тъй като земята под краката му изведнъж стана хлъзгава — се прокле, задето е сменил ботушите си с полуботуши от мека кожа. Коридорът беше толкова тесен, че скоро сърцето му се разтуптя, а челото му се покри с капчици пот. За да се успокои, Корбет си пое дълбоко дъх, прикова поглед към хвърлящата искри факла в ръката на Селдич и тихо се помоли пътят им из тунелите да свърши по-бързо. В следващия момент докторът и Гърни завиха зад един ъгъл и коридорът внезапно се разшири, довеждайки тримата мъже до някаква подземна кухина. Кралският пратеник облекчено въздъхна, когато Селдич запали факлите, закрепени за стената, и кухината се окъпа в светлина. После докторът зарови ръце в една купчина камъни в далечния край. Гърни отиде да му помогне и Корбет с удивление проследи как двамата измъкват оттам някакъв дълъг чамов ковчег. Когато приключиха, господарят на имението отвори ковчега и го избута напред. Корбет се взря в пожълтяващия скелет вътре, след което въпросително погледна към придружителите си.