Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
— Късно ли се върна снощи, господарю?
Кралският пратеник простена и изпъна скованите си крайници, след което се взря през прозореца.
— Кога се е съмнало, за Бога? — промълви той.
— Ами отдавна — отвърна Ранулф. — Двамата с Малтоут вече се върнахме от сутрешната служба — той гордо се изпъчи.
— Мислехме да те преместим в леглото ти, но ти изглеждаше така сладко заспал, че не посмяхме. Снощи имахме намерение да не си лягаме, преди да се прибереш — продължи Ранулф, — но докато учех Малтоут на една нова игра на зарове, двамата изпихме кана вино. После към нас се присъединиха две от слугините от кухнята и… — той сви рамене. — Нали знаеш как е, господарю?
— О, да, много добре знам как е! — сопна се Корбет, изправяйки се на крака.
Докато господарят им не гледаше, Ранулф се обърна към Малтоут, който седеше в края на леглото си, и направи гримаса.
Кралският пратеник се съблече, обръсна се и се изми, а междувременно Ранулф му приготви чисти дрехи и бельо. Докато се обличаше, Корбет накратко разказа на слугите си какво е открил предишната вечер и им описа срещата си с краля.
Очите на Ранулф се изпълниха с весели пламъчета.
— Горкият Мънк ще се пръсне от яд! — тържествуващо рече той и подаде портупея на Корбет. — Значи някъде тук е заровено съкровище, така ли?
— Да, Ранулф, съкровището на крал Джон. Ако изобщо го открием, ще го върнем обратно в Хазната до последното пени.
„Не и ако аз се докопам до него!“ — помисли си Ранулф.
— Няма ли някакъв закон за тези неща? — възрази той, поглеждайки към Малтоут за подкрепа.
Вестоносецът мъдро кимна, макар че всъщност нямаше никаква представа за какво говори Ранулф.
— Какъв закон? — попита остро Корбет.
— Ами например такъв, който да гласи, че ако откриеш съкровище, можеш да задържиш една четвърт от него. Така се е случило със стария Леофрик — откачения свещеник, който живее близо до Тауър…
В този момент отдолу се дочуха викове и шум от стъпки и Ранулф млъкна. После някакъв слуга потропа по вратата и влетя в стаята.
— Какво има, човече?
— Най-добре ела с мен, сър Хю! Кечпоул се върна и донесе мастър Мънк!
— Как така го е донесъл?
— Мастър Мънк е мъртъв, ето как! Стрела от арбалет го е пронизала в гърдите!
И така, Корбет и двамата му помощници се забързаха към двора. На входа на плевнята се бяха струпали сър Саймън, Кечпоул и още неколцина мъже. Кралският пратеник си проправи път между тях и се взря в трупа на Мънк. Служителят на граф Съри лежеше върху бала сено с разперени ръце и крака и отметната назад глава. Очите му, заслонени от тежки клепачи, бяха полузатворени, лявата страна на устата му беше зацапана със засъхнала кръв, а стрелата, която го беше убила, беше забита дълбоко в гърдите му.
Корбет коленичи до него и се взря във восъчнобледото му лице.
— Какво се е случило?
— Мастър Мънк излезе от имението в късния следобед вчера — отвърна Гърни. — Първо отишъл да се види с отец Августин в Хънстън, а после се е отбил и в манастира „Кръст Господен“.
— Снощи са го видели да препуска през селото — добави Кечпоул. — Яздел, все едно го преследвал сатаната заедно с всичките си демони.
— Къде го намерихте?
— Сред пустошта. Лежеше в тревата. От коня му обаче нямаше и следа. Би могъл да е навсякъде.
— Къде точно сред пустошта? — попита Корбет.
— Ами просто сред пустошта. И за да изпреваря въпроса ти, сър Хю — не, не открихме никакви следи от насилие, нито пък от борба. Само трупа на Мънк и следите от копитата на собствения му кон. Добичето сигурно е избягало, след като стопанинът е паднал от гърба му…
Корбет хвърли един поглед към Селдич. Очите на доктора бяха зачервени, а лицето му — изпито и небръснато. Сър Саймън също изглеждаше така, сякаш не бе мигнал. „Истината ли ми казваш? — запита се кралският пратеник. — И ако е така, защо не си спал? Какво те държа буден цяла нощ?“
— Какво има? — попита Селдич.
Корбет се насили да се усмихне.
— А, докторе! Е, кажи ми — какво мислиш? Би ли могъл да прегледаш мастър Мънк? — кралският пратеник се изправи на крака и огледа покритите с кал ботуши, панталон и плащ на жертвата. — Къде е портупеят му? — попита той.