Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
— Беше се разхлабил — обясни Кечпоул, — така че го взех и го окачих на седлото си.
Корбет кимна и погледна към лицето на мъртвеца.
— Дано Бог прибере душата ти, Лавиниъс — прошепна той. — Може би сега най-после ще намериш покой!
След тези думи кралският пратеник излезе от плевнята и отиде да разгледа портупея на Мънк, преметнат през седлото на Кечпоул. Портупеят беше доста износен. Корбет измъкна меча и камата от ножниците им, видя, че блестят от чистота, и ги върна обратно.
— Има ли някакъв проблем, господарю? — попита шепнешком Ранулф.
Кралският пратеник поклати глава. После се приближи до бъчвата с вода, изми си ръцете и се избърса в елека си. Накрая сложи показалец върху устните си и поведе Ранулф и Малтоут към залата. Слугите тъкмо поднасяха закуската, състояща се от хляб, сирене и парчета пушена шунка. Корбет седна на пейката, а Ранулф се настани до него.
— Защо разглеждаше портупея на жертвата, господарю?
— Мънк беше роден боец — обясни кралският пратеник. — Владееше меча и камата до съвършенство и освен това далеч не беше глупак — Корбет разсеяно отхапа парче сирене и се взря в големия щит с герба на Гърни, окачен над камината. — Мисля, че е имал среща с човек, който е носел арбалет. Да не забравяме и че портупеят му беше поразхлабен, сигурно, за да му е по-лесно да извади оръжието си. Ето какво смятам, че се е случило. Убиецът на Мънк, който и да е бил той, е знаел за бойните му умения и е бил нащрек. Веднага щом го е видял, той е вдигнал арбалета си и е стрелял. Мънк е паднал от коня си и животното е хукнало да бяга, след което убиецът, който най-вероятно се е придвижвал пеша, се е измъкнал.
Заслушан, Ранулф кимна в знак на съгласие. После остави чашата си и се пресегна през масата, за да измъкне едно парче шунка изпод носа на Малтоут.
Корбет поклати глава с престорен упрек и продължи:
— Чудя се обаче каква работа може да е имал Мънк в манастира „Кръст Господен“ и защо е препускал като луд през Хънстън. Закъде е бързал толкова и с кого е имал среща? — кралският пратеник се изправи на крака. — Хайде, Ранулф, можеш да си хапнеш и по-късно. Сега по-важното е да претърсим стаята на Мънк, преди някой друг да го е сторил.
Ранулф изруга тихо, сграбчи парче сирене и комат хляб, и двамата с Малтоут последваха господаря си вън от залата. По средата на стълбището обаче Корбет се сети за нещо друго и спря.
— О, между другото, открихте ли нещо, докато ме нямаше?
Ранулф сви рамене.
— Никой не харесваше Мънк. Но теб също никой не те харесва, господарю. Изобщо местните не са добре разположени към чуждите хора. Селяните искат да видят Гилбърт да увисва на въжето. Сър Саймън, изглежда, е добър господар. Пастирите са безобидни, а монахините от манастира от „Кръст Господен“ — богати и надути.
— Не забравяй и за светлините — обади се Малтоут.
— А, да — заговори бързо Ранулф, за да попречи на Малтоут да вземе думата. — Слязохме в тъмницата, за да се видим с Гилбърт, и занесохме кана вино и чифт зарове. Момъкът е страхлив като заек, господарю, не би убил никого. Открихме обаче нещо друго. Гилбърт каза, че често излизал на лов сред пустошта и в тези случаи, особено когато времето било хубаво, в морето се различавали някакви примигващи светлинки, които изглеждали като сигнали, подавани до някого на сушата.
— Чували сме това и преди — намеси се Корбет. — Кечпоул също каза, че е виждал някакви светлинки…
В този момент покрай тях забързано мина лейди Алис и кралският пратеник замълча. Господарката на имението се усмихна кокетно на Корбет, а Ранулф и Малтоут отстъпиха встрани, за да й направят път. Ранулф се загледа след съпругата на Гърни, чиито бедра изкусително се полюшваха под тъмноморавата рокля от тафта, и облиза устни.
Малтоут незабавно се възползва от настъпилото объркване, за да даде и своя принос към сведенията.
— После отидохме в селската кръчма и си поприказвахме с един стар и доста бъбрив рибар. Та той ни каза, че е виждал да се подават светлинни сигнали не само откъм морето, но и откъм върха на скалите.
Корбет повдигна вежди.
— Това вече е новина — рече той. — Кечпоул не спомена подобно нещо… Хайде, елате да видим какво ще ни разкрият документите на Мънк!
И така, кралският пратеник отключи още веднъж вратата към стаята на Мънк със специалния си ключ. Вътре всичко си беше така, както го помнеше от предишното си посещение. Този път обаче Ранулф извади камата си, преряза каишките, с които бяха закопчани дисагите под прозореца, и изсипа съдържанието им върху леглото.