Песента на Тъмния ангел

— Имаш предвид, че е възможно продавачът да е бил сър Саймън Гърни, така ли?

— Да, това също е възможно, но ние подозираме Пастирите. Водачът им… — Едуард притвори очи.

— Мастър Джоузеф — напомни му Корбет.

— Да, мастър Джоузеф. Той често посещава Лондон. Всъщност може дори да е родом оттам. Освен това, когато мислехме за Хънстън, се запитахме какво друго забележително събитие се е случило в района по същото време, по което се е появило и златото — Едуард се усмихна. — Оказа се, че тогава са пристигнали и Пастирите.

— Но откъде мастър Джоузеф е можел да знае за съкровището?

— Колкото до това, скъпи ми Корбет — отвърна Де Уорън, — можем само да гадаем. При всички положения, мисля, че е доста добра идея да търсиш отдавна изгубено богатство, преструвайки се на водач на религиозна общност!

— И докъде е стигнал в разследването си Мънк? — попита Корбет.

— Доникъде — отвърна мрачно кралят. — Тъкмо затова решихме да изпратим в имението Мортлейк и теб. Мънк, разбира се, побесня, когато научи — Едуард сграбчи китката на служителя си. — Ще го направиш ли за мен, Хю? Ще се върнеш ли в Хънстън, за да потърсиш съкровището на дядо ми?

Корбет кимна, при което кралят облекчено въздъхна. После Едуард се изправи на крака и потупа верния си служител по рамото.

— В такъв случай по-добре да те оставим насаме с мислите ти. Освен това дойде време за вечерня, така че аз ще трябва да си поприказвам с Господ.

След тези думи кралят направи знак на Де Уорън да го последва и двамата излязоха от стаята. След като чу вратата да се затваря след тях, Корбет се приближи до гарафата и разсеяно си доля вино. Слава Богу, помисли си той, че Едуард не го беше попитал какви са собствените му подозрения. Тогава нямаше да има друг избор, освен да каже, че се е усъмнил в доста хора и то не само сред Пастирите. Кралският пратеник отпи от чашата си. Затова ли някой беше разкопал гробовете, запита се той. Възможно ли беше съкровището да е заровено в църковния двор? То ли стоеше зад показния разкош в манастира „Кръст Господен“? Ами съдебният пристав Робърт? Не беше ли възможно да се е натъкнал на някаква част от изгубеното богатство? А какво да кажем за семейство Гърни? Сър Саймън беше заможен човек… И накрая — Пастирите. Наистина ли целта им беше да се докопат до златото на крал Джон? Затова ли беше убита Марина? И възможно ли беше Ранулф и мастър Джоузеф да се познават от Лондон? Корбет се облегна в стола си, затвори очи и задряма.