Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
Корбет тъкмо заразглежда вещите на Мънк, когато вратата се отвори със замах и в стаята влетя Гърни.
— Трябваше да изчакате! — възкликна той гневно.
— Какво да чакаме, сър Саймън? — попита Корбет. — Да ни разрешиш да влезем?
— Това е моят дом — отвърна Гърни лаконично.
— Сър Саймън, не искам да те засегна, но в тази стая може да намерим нещо, което да ни разкрие кой е убил Мънк и да хвърли светлина върху мистерията, която той разследваше.
Вместо отговор Гърни ядно излезе и затръшна вратата след себе си.
— Това беше интересно — промърмори Корбет, а после се ухили на Ранулф. — Лейди Алис явно се е досетила накъде сме се запътили и е побързала да съобщи на съпруга си. Чудя се дали сър Саймън действително се беше ядосал заради лошите ни обноски, или заради нещо друго. Както и да е, хайде да видим какво има тук.
И така, тримата мъже заразглеждаха вещите на мъртвия чиновник. Сред тях имаше два кичура коса, прибрани в две отделни копринени кесийки, един венчален пръстен и една малка очукана кукла — все тъжни спомени от съпругата на Мънк и от убитата му дъщеря. Имаше и едно кратко писъмце — пергаментът беше пожълтял и се беше напукал от старост — което съдържаше писано преди двайсет години любовно послание, отправено към Мънк от обичаната му съпруга. Докато го четеше, сърцето на Корбет се сви от жал.
— Бог да прости Лавиниъс — прошепна той.
После потръпна, сякаш нечия леденостудена ръка го беше погалила по врата. Нима това щеше да се случи и с него? Нима и в неговите вещи щяха да се ровят така след фатална засада в някоя лондонска уличка или пък след изненадващо нападение на някой усамотен път?
— Господарю? — разтърси го Ранулф за рамото.
— Занеси нещата на Мънк в стаята ни, Ранулф. Събери всичко в един вързоп. Започвай. Искам да прибереш абсолютно всичко!
Малтоут и Ранулф започнаха да трупат притежанията на Мънк върху леглото.
— Какво е това? — попита Ранулф, измъквайки някакви мърляви дрехи от едни излинели дисаги.
— Сигурно са дрехите на Ликспитъл — отвърна Корбет.
Кралският пратеник взе от Ранулф елека, ризата и панталона. Ризата беше изцапана с кръв и — също като елека и панталона — все още леко влажна. Корбет хвърли дрехите при останалите вещи.
— Гледайте да не пропуснете нещо! — нареди той. — Сър Саймън вероятно е не по-малко любопитен от нас. И, Малтоут, искам от теб да отидеш до конюшнята и да провериш дали с трупа на Мънк не е била донесена и още някоя от вещите му.
Щом се върнаха в стаята си, тримата се заеха да въведат някакъв ред в предметите, които бяха открили. Сред личните вещи имаше една малка книга, както и няколко пергаментови свитъка. Корбет отнесе тези неща на масата и започна да ги разглежда. В този момент в стаята влезе Селдич, нетърпелив да предложи помощта си.
— Сър Хю, ако те интересува, мога да ти кажа, че Мънк е бил убит от стрелата от арбалет. По тялото му няма никакви други следи от насилие, като изключим малката синина точно под пъпа му.
— От какво е тази синина според теб? — попита кралският пратеник.
Селдич направи гримаса.
— Не знам. Може Мънк да се е ударил в нещо, преди да тръгне, а може и да се е наранил, падайки от седлото. Така или иначе, не е нищо сериозно.
— У него имаше ли някакви вещи? — поинтересува се Корбет.
— Помощникът ти вече ги прибра — усмихна се мрачно Селдич. — И за да изпреваря въпроса ти — не, не намерих у Мънк никакви пари. Предполагам, че Кечпоул му ги е взел.
Корбет благодари на доктора и се върна към документите.
Някои от тях представляваха груби карти на района, подобни на онези, които кралският пратеник вече беше виждал. Освен това имаше кратко описание на злополучното преминаване на крал Джон през залива Уош, както и няколко набързо надраскани бележки, които се оказаха доста по-интересни. Мънк явно си беше съставил списък от въпроси:
Какво означават светлинните сигнали откъм морето и тези откъм върха на скалите?
Къде може да е скрито съкровището? В Убежището? Или пък в тунелите под имението Мортлейк?
Възможно ли е Холкъм да е погребан в църковното гробище?
Къде е Алан от Блатото?
Корбет продължи да чете и се усмихна. Подобни въпроси имаше и за съдебния пристав, и за Пастирите. Всъщност Мънк като че ли беше таил подозрения и към Гърни, Селдич и монахините от манастира „Кръст Господен“. Кралският пратеник вдигна поглед.