Песента на Тъмния ангел

— По-късно тази вечер ще издам заповед — рече кралят, — в която ще пише, че оттук нататък ти ще поемеш задачата на Мънк — той премлясна с устни. — А сега, милорд Съри, кажи на добрия ми приятел Хю какво прави Мънк в имението Мортлейк.

Де Уорън стана и примъкна стола си по-близо до този на Корбет, след което потупа кралския пратеник по рамото.

— Надявам се да не ми се сърдиш, Хю.

— Разбира се, че не ти се сърдя, милорд.

Графът се взря в чашата си.

— Историята започва през октомври 1216 година — последната година от управлението на крал Джон, благородния и могъщ дядо на настоящия ни господар.

— Няма нужда от сарказъм, Съри! — намеси се Едуард.

— Та историята е следната. По-голямата част от царуването си Джон прекарал в обикаляне на страната, опитвайки се да подчини този или онзи местен владетел. Накрая починал в Нюарк-он-Трент. Някои смятат, че е бил отровен, а други — че е умрял от разбито сърце, след като загубил цялото си богатство в залива Уош — Де Уорън забеляза промяната в изражението на Корбет и се усмихна. — А, значи си чувал историята! Позволи ми да освежа паметта ти. Та Джон тръгнал от Бишопс Лин и продължил на север. С него пътувало цялото му домакинство, както и дълъг керван товарни кончета, превозващ съкровището му. В един момент кралят се опитал да прекоси устието на река Нин и, за беда, изгубил богатствата си — графът замълча и облиза устни. — Според летописеца Флорънс от Устър, чиито писания бяха подробно проучени от служителите ми, земята сякаш се отворила и бурни водовъртежи погълнали всичко — хора, животни и вещи.

— Проблемът бил в това — обясни Едуард, — че дядо ми се опитал да прекоси устието на реката твърде късно през деня. Нали познаваш местността? Та приливът нахлул изведнъж, вълните се надигнали и помели кервана със съкровището — кралят сви рамене. — После скъпият ми дядо отишъл в абатството Суинсфорд, където се утешил с младо ябълково вино и безсрамни момичета. Накрая се озовал в Нюарк и там издъхнал кротко като светец.

Корбет се усмихна. „Скъпият дядо“ беше известен като черната овца от семейството на Плантагенетите и нито животът му, нито смъртта му бяха имали нещо общо със светостта.

— От какво се е състояло съкровището? — попита кралският пратеник.

— О, от какви ли не скъпоценни предмети — отвърна бавно господарят му. — Десетки златни и сребърни чаши, гарафи, купи, свещници, медальони и колани. Там били и кралските одежди и знаци на дядо Джон — Едуард въздъхна, — както и тези на скъпата ми прапрабаба Матилда, някогашна императрица на Германия — грамадна корона, украсена със скъпоценни камъни, пурпурна мантия, златен скиптър и мечът на Тристан — той потри корема си и простена. — Истинско съкровище, навеки изгубено в морето!

— Правени ли са опити да бъде намерено?

— Предполагам, можеш да си представиш каква суматоха настанала след смъртта на дядо ми. Всеки гледал собствения си интерес. Баща ми пък бил още хлапе. Едва успявал да се задържи на власт, а какво оставало да тръгне да търси някакво си изгубено съкровище!