Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
— Както вече ти казах, сър Хю, историята на имението Мортлейк ме заинтригува още от самото начало. В един момент открих подземните тунели, промъкнах се до тази кухина и ми се стори, че в купчината камъни в далечния й край има нещо неестествено. Така намерих ковчега на Холкъм. Вътре беше изповедта на сър Ричард и трите чинии. Споделих всичко това със сър Саймън и той ми каза, че трябва да върна чиниите, където са били. Така и сторих, тъй като исках да запазя доброто име на благодетеля си. После обаче войните на Едуард навредиха на търговията и сър Саймън попадна в ръцете на лихварите. Спомних си за чиниите, извадих ги от скривалището им и ги занесох в Лондон, където ги продадох за достатъчно злато и сребро, така че да платя на кредиторите — Селдич разпери ръце. — Знаех, че не постъпвам добре, така че казах на сър Саймън едва след като се върнах — докторът се усмихна. — Той, разбира се, се ядоса, но, от друга страна, не можеше да върне времето назад. Чиниите бяха продадени и лихварите бяха прибрали парите — Селдич сви рамене. — Така уредих един стар дълг.
Корбет го изгледа.
— Какво смяташ да правиш, Хю? — попита Гърни.
Кралският пратеник се намръщи.
— Май няма нужда да се връщам при краля — отвърна той бавно. — В крайна сметка, трите чинии вече са при него. Въпросът, който ме безпокои, е кой друг би могъл да търси останалата част от съкровището и дали това има нещо общо със загадъчните убийства — Корбет прибра кожената кесия в колана си, протегна ръка и потупа тази на Гърни. — Защо да те наказвам, сър Саймън? Кралят така и така няма да повярва на историята ти. Колкото до семейния ти лекар — допуснал е грешка, но пък е имал добри намерения — той вдигна ръка. — Тези документи обаче ми принадлежат, така че настоявам Мънк да не разбира за тях.
Гърни и Селдич се разляха в такива благодарности, че на Корбет чак му стана неудобно. И така, след като тримата се заклеха да не казват за това на никого освен на лейди Алис, Ранулф и Малтоут, кралският пратеник с радост се измъкна от подземните тунели и се върна в стаята си. Пътуването до Уолсингам и обратно и напрегнатата ситуация в подземието съвсем бяха изцедили силите му. Той погледна към помощниците си, които безгрижно хъркаха по леглата си, след което се зае да разучи ръкописа, който беше взел от Гърни.
На места на Корбет му беше трудно да разчита документа. Пергаментът беше пожълтял от старост, а ръката на сина на сър Ричард, който беше записал изповедта на баща си, се беше движила доста хаотично. Встъплението гласеше: „В името на Отца и Сина, и Светия Дух, аз, сър Ричард Гърни, господар на имението Мортлейк, изповядвам следната тайна и се кълна, че казвам истината. За свои свидетели призовавам Иисус, благословената Му майка и всички ангели.“ По-нататък в изповедта се говореше за прекосяването на залива Уош, за предателството на Холкъм, за това как лорд Ричард се чувствал посрамен, за тайното преследване на Холкъм и последвалото му залавяне, мъчение и смърт на бесилката. Корбет вече знаеше повечето подробности, но едно изявление към края на документа привлече вниманието му. Сър Ричард твърдеше, че според слуховете съучастникът на Холкъм, Алан от Блатото, се бил укрил някъде в района на Хънстън.
Кралският пратеник прегледа ръкописа още веднъж, след което го нави на руло и го скри в дисагите си. После се заразхожда из стаята, опитвайки се разреши загадките, които се бяха изправили пред него. Какво се беше случило с този Алан от Блатото? Къде беше съкровището? Истината ли казваше сър Саймън? Знаеше ли нещо съдебният пристав Робърт? Или пък мастър Джоузеф, водачът на Пастирите? Корбет си пое дълбоко дъх и се отпусна на леглото. А къде ли в цялата картина беше мястото на Мънк?
Глава осма
Корбет се изправи в леглото си и се вгледа в спящите Ранулф и Малтоут. Дали бяха успели да открият нещо по време на отсъствието му? Кралският пратеник нямаше търпение да ги попита, но му дожаля да ги буди. И така, той стана от леглото, седна на масата и се замисли за последната си среща с Едуард. Какво ли щеше да стане, ако беше поискал кралят да го освободи и той беше приел? Къде щеше да отиде Ранулф? Възможно ли беше всички да се установят в някое имение и да станат фермери? Ранулф беше осъществил амбициите си и сам беше станал кралски чиновник. А може би Корбет трябваше да послуша съвета на Мейв и да му прехвърли по-голямата част от работата си?
— Все едно — промърмори кралският пратеник. — Тези въпроси могат да почакат.
След тези думи той отпусна глава на ръцете си и отново задряма. Присъни му се имението Лейтън и зелените поля зад него, които се простираха чак до река Лий. После в съня му се появиха и други картини. Сякаш бе минал само миг, когато някой извика името му. Корбет отвори очи и погледна нагоре. Над него стоеше Ранулф, ухилен от ухо до ухо.