Лявата ръка на Бога

— Махай се.

— Откъде идваш, момче?

Той пак погледна момиченцето.

— От ада, за да те отмъкна през нощта и да те изям.

Детето се позамисли.

— Приличаш ми на съвсем обикновено момче. Само дето си мръсен.

— Външността лъже — каза Кейл.

Клайст също се заинтересува от разговора.

— Ще видиш — каза той на детето. — След три нощи ще нахълтаме в спалнята ти, но съвсем тихо, та майка ти да не чуе. После ще ти запушим устата и сигурно ще те изядем на място. И от теб няма да остане нищо освен няколко кокала.

Момиченцето явно почваше да се колебае дали си има работа с обикновени момчета. Но личеше, че не се плаши лесно.

— Татко ми ще ви спре и ще ви убие.

— Не, няма, защото ще изядем и баща ти. Даже него преди тебе, та да видиш какво те чака.

Забелязвайки явното удоволствие на Клайст от разговора, Кейл се разсмя и поклати глава.

— Не я насърчавай — каза с усмивка той. — Прилича ми на доносница.

— Не съм доносница! — възрази възмутено детето.

— Ти дори не знаеш какво е доносник — каза Клайст.

— Знам!

— Тихо! — прошепна Кейл.

Майката най-сетне бе забелязала, че детето го няма и бързаше към тях.

— Идвай, Джемима.

— Аз само разговарях с тия мръсни момчета.

— Млъквай, невъзпитано момиче! Не бива да обиждаш така тия клети създания. Извинявайте — обърна се майката към двете момчета. — Извини се и ти, Джемима.

— Няма.

Майката я дръпна настрани.

— Тогава няма пудинг за теб!

— Ами за нас? — подвикна Клайст. — Няма ли пудинг за нас?

Отпред настана раздвижване и шестима гвардейци свалиха канцлера Випонд от каруцата, докато тримата големци гледаха с тревожни лица. Отнесоха болния до каляската и внимателно го качиха вътре. След минута каляската напусна площада и керванът бавно потегли подир нея.

Три часа по-късно бяха в най-вътрешната крепост, където ги отведоха в подземен затвор, съблякоха ги, претърсиха дрехите им и ги плиснаха с по една кофа ледена вода, воняща на неприятни и непознати химикали. После им върнаха дрехите, поръсени с дразнещ кожата бял прах, и ги заключиха в една килия. Половин час седяха мълчаливо, накрая Клайст въздъхна и каза:

— Чия беше идеята? А, сетих се, на Кейл.

— Разликата между тук и Светилището — отвърна Кейл, сякаш темата почти не го вълнуваше, — е че тук не знаем какво ни чака. Там щяхме да знаем много добре и вече да пищим до скъсване.

Трудно бе да се спори с това твърдение. След няколко минути тримата заспаха.

Три дни лорд Випонд беше между живота и смъртта. Мажеха го с мехлеми, даваха му лекарства, денонощно палеха ароматни билки, капеха върху раните му всевъзможни тинктури. Всяко от тези лечения се оказа или безполезно, или направо вредно и само благодарение на вродената си физическа енергия и сила лорд Випонд успя да прескочи трапа. Точно когато бяха казали на наследниците му да се подготвят за най-лошото (или най-доброто от тяхна гледна точка), Випонд се събуди и дрезгаво нареди да отворят прозорците, да махнат гнусните билки и да измият тялото му с преварена вода.