Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Няколко дни по-късно, когато защитните сили на организма му и чистият въздух успяха да си свършат работата, той седеше в леглото и разказваше за събитията, довели до заравянето му в едрия пясък на Келявите земи.
— Бяхме на четири дни път от Мемфис, когато ни връхлетя пясъчна буря, макар че хвърчеше повече чакъл, отколкото пясък. Това разпръсна кервана и преди да се съберем отново, Гъриърсите ни нападнаха. Избиха всички, но по някаква неизвестна причина решиха да ме оставят така, както ме намерихте.
Човекът, на когото говореше, беше капитан Албин, шеф на тайната служба на Матераците — висок мъж със сини очи като на красиво момиче. Те рязко контрастираха с цялостната му външност, която бе изискана (дрехите му изглеждаха току-що изгладени) и студена.
— Сигурен ли сте — попита Албин, — че са били само Гъриърси?
— Не съм експерт по бандитите, капитане, но така ми каза Парди, преди да умре. Имате ли причина да мислите другояче?
— Да, някои странности.
— Например?
— Атаката ми се струва твърде организирана и изискана за Гъриърсите. Те са тъпи убийци, разчитащи на сгодния случай; рядко се събират толкова много, че да се справят с елитни войници като тези, които ви охраняваха…, макар и да са били разпръснати от бурята.
— Разбирам — каза Випонд.
— А също и фактът, че са ви оставили жив. Защо?
— Едва не умрях.
— Вярно. Но защо да рискуват? Защо? — Албин пристъпи до прозореца и се загледа надолу към двора. — Намериха ви със сгъната хартия в устата.
Випонд го погледна и в паметта му смътно изплува неприятното усещане как някой го заставя да разтвори челюсти, а после как отчаяно се бори за дъх преди да изгуби съзнание.
— Съжалявам, лорд Випонд, навярно ви разстроих. Искате ли да дойда утре?
— Не, няма нищо. Какво пишеше на хартията?
— Беше посланието, което носехте на маршал Матераци от гаулайтер Хинкел с обещание за мир още през това поколение.
— Къде е писмото?
— У граф Матераци.
— То вече няма абсолютно никаква стойност.
— А — каза замислено Албин. — Така ли смятате? Това вече е наистина интересно.
— Защо?
— Да ви оставят жив с натъпкано в устата важно послание означава, че някой се е опитал да ни подскаже нещо.
— Какво например?
— Оставаме в неведение — може би това е целено. Определено не е в стила на Гъриърсите. Те се интересуват от насилие и грабежи, но не и от политически послания — били те ясни или мъгляви.
— Ако е било послание… трябваше ли да бъде по-ясно?
— Не е задължително. Хинкел се смята за шегобиец. Определено би му било забавно да прикрие по този начин атаката срещу посланик на Матераци и в същото време да ни разтревожи с догадки, че има и още нещо. — Албин се усмихна с лека насмешка към собствените си думи. — Но вие сте го срещали по-наскоро; може би сте на друго мнение?
— В никакъв случай. Той беше любезен домакин, но непрестанно се самоизтъкваше. Както мнозина умни хора смята, че всички останали са глупци.
— Със сигурност мисли така за нашия пратеник.
За момент настана мълчание и Албин се запита дали не е прекалил. Випонд го погледна внимателно.
— Изглежда, знаете твърде много — каза Випонд сдържано, но в гласа му звучеше покана да продължи.
— Твърде много? Де да беше така. Но знам това-онова. До няколко дни може да получа вести, които да изяснят нещата в една или друга насока.
— Бих бил извънредно благодарен, ако ме държите в течение. А и разполагам с възможности да помогна.
— Разбира се, милорд.
Албин беше доволен, защото изглеждаше, че са се споразумели. И дума не можеше да става да вярва на Випонд. В никакъв случай. Дворецът в Мемфис беше същинско змийско гнездо и никой не можеше да се издигне тъй високо като Випонд без остри зъби, пълни със силна отрова. Само глупак би си помислил другояче. И все пак той усещаше, че ще постигнат разбирателство — простичкото разбирателство Випонд да не вдига ръка срещу него, докато не бъдат засегнати интересите му.
— Има още един-два въпроса, които бих искал да обсъдя с вас, милорд. Но разбира се, ако сте уморен, мога да дойда утре.
— О, не. Моля ви…
— Първо, странният случай с четирите млади особи, които Брамли откри да стоят над вас, докато бяхте…