Ако жените пожелаят

— Вземи одеялото — засуети се Таня. — Ще я простудиш допълнително. Защо ли не дойда с вас, всичко може да се случи…

По пътя аз не показвах признаци на живот, а Таня успя да наплаши Лома до такава степен, че когато се озовахме в апартамента му, той извика Бърза помощ. С приятелката ми дори не разчитахме на такъв успех. Лекарката дойде и веднага заяви, че трябва да ме откара в болницата. Лома изведнъж се стресна, започна да пъха пари в ръцете й и да говори всевъзможни глупости. Жената реши, че той е идиот, и повтори още по-категорично:

— В болницата! — И ме откараха.

Лома не се появи цели три дни и аз тайничко се радвах на това. Но на четвъртия се домъкна в болничната стая. Едва ли защото се тревожеше за здравето ми, а по-скоро защото се боеше да не избягам.

Лома прекрачи прага и смутено се закова на място. Трябва да отбележа, че досега той беше виждал лицето ми или с огромно количество грим по него, или разкрасено със синини. През тези дни синините бяха изчезнали. А без грим изглеждах по съвсем друг начин. И преди всичко — много по-млада. Сега смело можеха да ми бъдат дадени не повече от осемнадесет години. Това се отнасяше за лицето ми, а онова, което притежавах от шията надолу, също можеше да мине за изключително впечатляващо осемнадесетгодишно телце. Ала в този момент Лома се бе вторачил в лицето ми. Таня твърдеше, че имам прекрасна душа и че тя е отразена на лицето ми. Тъй или иначе, аз не обичам да показвам лицето си без грим пред кого да е и правех това изключително рядко. И понеже Таня реши, че от много глава не боли, тя ми сплете две плитки и ми намъкна някаква идиотска нощница с розови воланчета. Не зная какво довърши Лома — дали чистотата на невинно момиче, която излъчвах, или въпросните воланчета. Но той замря на вратата като истукан и облещи очи.

Бях настанена в самостоятелна стая с баня и телевизор, тъй че нямаше кого да притесняваме, и щом Таня зърна Лома, моментално започна да нарежда:

— Появи се… Лада може да умре, а ти дори няма да разбереш… Да му се повдигне на човек, като те погледне, мутрата ти е подпухнала, сигурно от три дни и нощи се наливаш? И окото ти не трепва… направо да им завидиш на някои хора… Ладенце — каза с меден глас Таня и седна на леглото, — пийни си млекце…

— Не искам мляко — отвърнах капризно аз и нацупих устни. Щом чу гласа ми, Лома сякаш се съвзе и влезе в болничната стая.

— Здрасти — каза той и се покашля.

— Здрасти — изсумтя Таня, а аз отговорих:

— Здравей, Гена.

Лома се стегна и ме погледна почти изплашено, сетне взе един стол и седна до мен. Таня продължаваше да ми навира млякото в ръцете. Аз го изпих и й върнах чашата, като се стараех да не поглеждам към любимия си, но за сметка на това той не преставаше да се блещи насреща ми.

— Какво става с теб? — попита Лома след минута.

— Наистина ли те интересува? — клъвна го Таня. — А пък ние си мислехме, че след като докара жената до болница, вече…