Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Какво правиш, гадино? — стана Таня. — Какво ми обеща? Какви клетви ми дава? Нарита я веднъж и стига толкова, звяр нещастен…
— Ако се намесиш още веднъж, и ти ще го отнесеш — увери я Лома и пийна от конячето си.
— Глупак — поклати глава Таня и ми помогна да стана. — Жената се подвела, избрала не когото трябва. А ти ако беше умен, щеше да й простиш, винаги е по-добре да подхождаш с добро.
— Изчезвай оттук! — изрева Лома. — Много се заседя.
— Видя ли какви ги върши? — оплаках й се аз, размазвайки сълзите си.
— Прояви гъвкавост — посъветва ме Таня и си обра крушите. Лесно й беше да говори…
Лома се настани пред телевизора. Аз измих съдовете и надникнах в стаята му.
— Гена, може ли да легна на дивана?
— Може да легнеш в спалнята — подхилна се той.
— Ти ще ме биеш.
— Зависи какво ще си заслужиш.
— Върви по дяволите… — ядосах се аз.
— Тогава си избери: кухнята или антрето. Можеш да вземеш едно чердженце и да легнеш до вратата.
— Да пукнеш дано, говедо такова! — пожелах му аз от все сърце.
Издържах така една седмица, а след това отидох в спалнята. Лома доволно се подсмихваше:
— Да не би да се реши, Ладенце?
— Обещай ми, че няма да ме биеш!
— Как ли пък не…
Заселването ми в спалнята приключи плачевно, защото получих една синина под окото, цапардосах Лома с нощната лампа и прекарах остатъка от нощта на балкона. Но този път не ревях, а гледах към булеварда и се подсмихвах. Думите на Таня започнаха да ми въздействат и в главата ми все по-често се пораждаше въпросът дали пък наистина не мога да изпързалям този глупак. Добре, гадино, обещавам ти да ходиш пред мен на задни лапи и да въртиш опашка.
На сутринта се обадих на Таня.
— Какво измисли, приятелко?
— Гнус ме е от гадната му мутра — казах аз.
— Нищо, ще свикнеш. Тепърва ще ти хареса… Не ти ли спомена нещо за бизнеса?
— Не.
— Това е лошо. Сега Святов му е най-близкият съветник. И дърпа чергата към себе си. Няма да успеем да се озърнем, когато вождовете ще вземат да се сменят. Лада, размърдай си мозъка…
— Я върви на майната си… — креснах аз и затръшнах слушалката.
Изведнъж ми стана обидно. Лома проявяваше твърдо нежелание да ми прости изневярата. Щенията му не ме тревожеха кой знае колко, но вече ужасно ми беше омръзнало да ходя със синини и да вися на балкона. С една дума, настъпи време да измисля нещо.
Пуснах касетофона, послушах малко музика и съставих плана. Първото, което трябваше да направя, бе да дам на този малоумник възможност да ме съжали. Щеше да е най-добре да се направя на болна. Ала макар и глупав, той беше хитър и недоверчив, тъй че болестта трябваше да изглежда съвсем като истинска. Времето беше студено. Излязох на балкона и полегнах за малко там. Зиморничава съм и тутакси се простудих, а привечер вдигнах и температура. Ала напразно се старах, защото моят гълъб се появи призори и доста поразвеселен, така че просто не забеляза плачевното ми състояние.
На сутринта имах вид на умираща. Лома се приготви за десетина минути и излезе, а през нощта дори не се прибра. Бях се престарала с лежането на балкона и се разболях съвсем истински. След като чаках любимия си и през целия следващ ден, аз се ядосах и си повиках такси с намерението да отида при Таня.
Щом ме видя боса и само по ризата на Лома, шофьорът се облещи. Показах му насиненото си око и му обясних:
— Мъжът ми ме преби. Закарайте ме при приятелката ми…
— Жесток човек — отбеляза чичкото. — С какво му скъса нервите?
— Пропусна да ми каже…
Чичкото се оказа добър човек и ме откара при Таня. Тя само поклати глава, настани ме в леглото и започна да се грижи за мен. Таня не можеше да мълчи, затова заедно с грижите й, отгоре ми се изсипа и поток от полезни съвети и предложения. Главата ми започна да се надува и май че дори се пропука.
— Не можеш ли да млъкнеш, скъпа? — помолих я любезно аз.
Таня се намръщи и обидено изсумтя, но млъкна. Затворих блажено очи.
В един часа през нощта се появи Лома.
— Къде е Лада? — попита той доста страховито.
— Тук е. А ти се омитай, няма да ти я дам.
— Аха — подхилна се хищно Лома.
Разгневена и решителна, Таня застана на вратата.
— Къде се мъкнеш по цели нощи? Вдигнала е четиридесет градуса температура. В дома ти няма троха хляб, няма кой да иде за лекарства…
— Донесъл съм й лекарство, ей сега ще оздравее.