Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
— Какво изпитваш към ставащото? — попита Паркър. Той и бившият пилот-изпитател бяха разговаряли достатъчно през изминалите месеци, за да бъдат честни един към друг. Знаеше, че Харис няма да спести истината.
— Същото като всички останали — отвърна Бил. — Тежко е, когато нещо отдалечи целта ти във времето, но ние сме тук за това, нали?
— Точно така. А как се отрази това на Анди Генгъл?
— След като вече не може да се разхожда навън, през по-голямата част от времето стои в стаята си. Честно казано, не съм го виждал повече от дванайсет часа. Последният път беше в залата за почивка. Само минаваше от там. Попитах го как е, той измърмори „добре“ и продължи нататък.
— Би ли казал, че асоциалното му поведение се е задълбочило?
— Не — отговори Бил. — Същото си е. Той беше мизантроп, когато пристигна, такъв е и сега.
— Ти спомена, че си се опитал да го привлечеш. Някой друг направи ли подобен опит?
— Аксел е опитал и е бил отблъснат. Както казах и преди, проверяващите, които му разрешиха да презимува тук, са допуснали грешка. Той не е създаден за подобна изолация или поне не като действащ участник в екип.
— Бил — каза Паркър и за по-голяма тежест приближи лице до камерата, — какво ще стане, ако се окажеш в космическата станция или на път за Луната и осъзнаеш, че лекарите, които са оценявали твоите съекипници, са допуснали същата грешка?
— Да не би да намекваш, че ще превъртя? — попита Харис с кикот.
— Не — усмихна се в отговор Паркър, — но другите членове биха могли. И така, какво ще направиш?
— На първо място, ще се погрижа всеки да си носи бремето. Ако не иска да говори много, хубаво, но трябва да си върши работата.
— А ако откажат?
Бил Харис изведнъж погледна през рамо, сякаш беше чул нещо.
— Какво има? — попита психиатърът.
— Прозвуча като изстрел — отговори Харис. — Веднага се връщам.
Паркър гледаше как астронавта става от стола си. Беше преполовил разстоянието до отворената врата на стаята си, когато някакъв силует прекрачи прага. Харис залитна назад, нещо удари камерата и Паркър вече не виждаше нищо. Скоро мракът на дисплея придоби леко морава отсянка. Образът изсветляваше все повече и повече, преминавайки от тъмнолилаво до червено.
Отне му известно време да осъзнае, че онова, което удари камерата, е съсирек, плъзнал се по обектива. Не можеше да различи много подробности заради кръвта, но нямаше следа от Бил Харис, а от тонколоните се чу женски писък.
Мина цяла минута, преди писъкът да секне. Паркър продължи да се взира в екрана, но видя само размазан силует да прекрачва прага.
Той провери два пъти дали компютърът му записва, както правеше винаги при сеансите с неговия далечен пациент. Всичко беше на сигурно място на твърдия диск. Като предпазна мярка си изпрати първата част от файла по електронната поща с копие до своя началник.
Остави компютъра да продължи да записва, вдигна телефона и набра прекия номер на началника си.
— Кейт Дивър.
— Кейт, Том се обажда. Нещо става на „Уилсън-Джордж“. Прегледай имейла, който ти пратих. Прескочи началото и изгледай последните пет минути. Обади ми се, когато свършиш.
Шест минути по-късно Том вдигна слушалката на първото позвъняване.
— Какво мислиш?
— Със сигурност зная, че няма огнестрелни оръжия на тази станция, но съм уверен, че това беше изстрел.
— И аз така мисля — съгласи се Паркър. — За да бъдем сигурни, трябва да го чуе експерт. Кейт, положението е лошо. Не зная дали чу разговора между мен и Бил, но „Макмърдо“ не може да изпрати самолет преди седмица или дори повече. Не може да проведе дори разузнаване от въздуха.
— Кой е водещият в изследванията?
— Пенсилванският университет наблюдава през цялото време, ако имаш това предвид.
— Има ли с кого да се свържеш там?
— Да, мисля, че се казваше Бентън. Да, Стив Бентън. Той е климатолог, или нещо такова.
— Обади му се и разбери дали още получават телеметричните данни. Провери дали имат и други камери, които работят в момента. Трябва да се свържем с „Макмърдо“, да им съобщим какво става и да проверим дали не могат да изпратят самолет до „Уилсън-Джордж“ по-рано.
— И там имам човек — каза Паркър, — в Антарктическата програма на САЩ. Управлява ги Националната научна фондация.
— Добре. Искам информация на всеки час и се погрижи отсега нататък някой да гледа компютъра ти. Ще ти изпратя хора, ако имаш нужда.