Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Рядкото, това е ценно — каза Гриндъл. — Би могъл например да чуеш, че има недостиг на кожа за производството на ботуши в Илит и да събереш в Крондор всичките кожи, които намериш. Но като стигнеш Илит, откриваш, че някакво момче от Свободните градове вече е докарало десет фургона с кожи и ти си разорен. С редките неща никога не става така! Винаги има богаташи, търсещи хубави дрехи, скъпоценни камъни, чуждоземски подправки и други подобни. — Като се огледа, за да види не го ли подслушва някой, той продължи: — Можеш да натрупаш резерви от стока. Можеш да бъдеш най-големият корабен превозвач на вълна на запад, но една епидемия от синя пъпка по овчите стада или един потънал кораб на път за Далечния бряг и — бум! — Той плесна с двете си ръце, за да подсили значението на думите си и един от конете наостри уши. — Разорен си.
— Не знам — каза Ру. — Хората може да нямат пари за луксозни стоки, но трябва да ядат.
— Ами! — рече Гриндъл. — Богаташите винаги имат пари за луксозни неща. А бедните често нямат пари и за хляб. А всъщност богатите сигурно ядат по-добре от бедните, но един човек може да погълне определено количество храна, независимо от това колко е заможен.
— А какво ще кажеш за виното?
Гриндъл потъна в обсъждането на проблема и Ерик се отпусна назад, като отново започна да обмисля събитията от последните няколко дни. Отначало бе изпълнен с досада от разговора, но по-късно разбра, че в бизнеса има много интересни неща, особено в съотношението риск — печалба. Гриндъл твърдеше, че е само скромен търговец, но Ерик почна да мисли, че той скромничи нарочно. Товарът във фургона беше странна смесица: топове бродирана коприна — половин дузина, дузина малки канички, внимателно поставени в памук, за да не се счупят, няколко дървени кутии, превързани с дебели шнурове, и няколко стари торби. Момчетата никога не бяха питали какво има в багажа и Гриндъл никога не говореше за това. Ерик разбираше, че човекът търгува с ценни стоки, малки, но с голяма стойност. Вехтите му дрехи и скромно изглеждащият фургон очевидно бяха, за да не привлича внимание. Ерик подозираше, че Гриндъл може би има скъпоценни камъни или някакъв друг товар с малък обем и висока стойност.
През първата нощ, която прекараха заедно, Ерик забеляза, че макар фургонът отвън да е мръсен, отзад, където беше сложен товарът, е чисто и вътрешността е ремонтирана много добре. Колелата бяха наскоро сменяни и първокласно изработени — с добре нагласени главини и с железни наплати, заковани с повече от нормалния брой пирони. Подобно беше и положението с конете. Гриндъл ги държеше мръсни, макар и не толкова, че да имат здравословни проблеми, но погледнати отблизо, това бяха издръжливи животни. Копитата им бяха изрязани под правилен ъгъл и подковаването беше извършено майсторски, по най-добрия начин, който Ерик бе виждал. Животните не само бяха здрави, а и добре нахранени и за тях се полагаха големи грижи; всяка нощ Гриндъл допълваше пашата им край пътищата с овес от един чувал, който държеше под капрата.
Ру цъкна с език, дръпна поводите и фургонът отново затрополи напред зад дългата колона коли, която се точеше към големия град.
— Това е най-дългото проклето чакане, което съм виждал! — каза Гриндъл.
— Май скоро няма да се придвижим. Ще отида да видя. — Ру му подаде поводите.
— Ще дойда с теб — каза Ерик, измъкна се от фургона и последва приятеля си.
Каруцарите се изправяха на каприте, за да видят на какво се дължи забавянето. Минаха покрай десетина каруци и фургони пред Гриндъл, а после видяха каруцар, който се връщаше и сипеше проклятия.
— Защо е това задържане? — попита Ру.
Без дори да ги погледне, мъжът каза:
— Някаква проклета глупост, ако питате мен. Претърсват фургоните още преди да са стигнали предградията. Като че ли не могат да го правят на градските порти. Не, поставили са и втори контролен пост долу при моста на реката. Сигурно са решили да не дадат на хората да хапнат топла вечеря. Ще минат часове преди да се придвижим напред.