Град на паднали ангели

— Видя какво стана.

— Да. Видях и изражението на лицето ти — гласът на Джейс беше безизразен. — Не за пръв

път виждаш такова нещо, нали?

Без да осъзнае как, Саймън започна да разказва на Джейс за мъжа с качулката, който го беше

нападнал в Уилямсбърг, и за предположението му, че е бил крадец.

— След като умря, се превърна в сол — завърши той. — Също както и този втория. Явно е

нещо библейско. Стълбове от сол. Като жената на Лот.

Тъкмо бяха стигнали супермаркета; Джейс бутна вратата, Саймън влезе след него и взе една

малка количка на колелца от редицата до входната врата. Започна да я бута между

рафтовете, а Джейс го следваше, очевидно потънал в размисъл.

— Според мен въпросът е имаш ли някаква представа кой иска да те убие? — каза Джейс.

Саймън сви рамене. Видът на всичката тази храна около него накара стомахът му да се свие

и му напомни колко е гладен, макар и не за предлаганите тук продукти.

— Може би Рафаел. Той ме мрази. И преди ме искаше мъртъв…

— Не е Рафаел — отсече Джейс.

— Защо си толкова сигурен?

— Защото Рафаел знае за Знака и не е толкова глупав да те напада така директно. Известно

му е какво ще се случи. Който и да е, явно те познава достатъчно и знае как да те намери, но

и представа си няма за Знака.

— Може да е всеки.

— Точно — каза Джейс и се усмихна. За миг сякаш отново заприлича на себе си.

Саймън поклати глава.

— Знаеш ли какво ти се яде или просто искаш да разхождам количката напред-назад покрай

рафтовете, защото това те забавлява?

— Второто — рече Джейс. — А и не знам какво продават в магазините на мунданите.

Обикновено Мерис готви или поръчваме храна — той сви рамене и взе на посоки някакъв

плод. — Какво е това?

— Манго. — Саймън се втренчи в Джейс. Понякога имаше чувството, че ловците на сенки са

от друга планета.

— Май не съм го виждал, преди да бъде нарязано — замисли се Джейс. — Обичам манго.

Саймън взе мангото и го хвърли в количката.

— Чудесно. Какво друго?

Джейс пак се замисли.

— Доматена супа — каза най-накрая.

— Доматена супа? Доматена супа и манго за вечеря?

Джейс сви рамене.

— Храната не ме интересува особено.

— Добре. Хубаво. Стой тук. Сега се връщам.

Ловци на сенки, измърмори под носа си Саймън, когато зави зад ъгъла и тръгна покрай

консервите със супа. Ловците бяха някаква странна смесица между милионери (хора, които

не се занимаваха с дреболии като купуването на храна, и не знаеха как да използват

автоматите за билети в метрото) и войници, свикнали с желязна дисциплина и постоянни

тренировки. Може би им е по-лесно да живеят така, помисли си и взе една кутия със супа от

рафта. Може би това им помага да се съсредоточат върху по-голяма картина — а предвид

факта, че работата им беше да пазят света от злото, картината беше наистина голяма.

Почти изпита съчувствие към Джейс, тръгна към мястото, където го беше оставил и спря.