Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Вестители най-бързи • проводиха напред.
Насреща им от Вормс пък • потеглиха в ответ
приятели на Ута, • придворни и велможи.
Усилия цар Гунтер • за приема положи.
Накрая на Брунхилда • в покоите дойде:
„Сестра ми както вас ви • в страната ни прие,
съпругата на Зигфрид • така вий посрещнете!“
Тя рече: „Ще го сторя, • дължим си го ний двете.“
„Пристигат утре рано“ — • владетелят напомни
„и нека ги посрещнем • ний с почести достойни,
а не лениво тука • да чакаме в палата.
Не са били ми гости • по-мили на душата.“
Тя тутакси отправи • към дамите подкана
да си приготвят свойта • най-гиздава премяна,
с каквато сал пред гости • се свитата явява.
Откликнаха охотно • те на молба такава.
Забързаха и воини • на гостите в угода.
Сам свитата си Гунтер • повика пред чертога.
Царицата чаровна • завчас жребеца яхна.
Приветствия се чуха • при срещата прекрасна.
С такава радост бяха • те гостите приели,
навремето с каквато • Кримхилда като че ли
в Бургундия не смогна • снаха си да стъписа.
В ней дворцовите нрави • видя се днес кои са.
С дружината си Зигфрид • пристигнал бе и ето
витязите сновяха • насам-натам в полето,
съпътствани най-плътно • от воини на талази.
Кой можеше от сблъсък • и прах да се опази?
Стопанинът щом Зигфрид • със Зигмунд там съзря,
любезно ги приветства • на своята земя:
„При мен и мойте близки • добре дошли сте вие.
В гостуването знак за • доверие се крие.“
„Бог нека поживи ви“ — • му Зигмунд отговори. —
„Откак синът ми Зигфрид • приятели ни стори,
сърцето ми държеше • с вас нявга да се срещне.“
„За радост“ — рече Гунтер — • „туй случи се най-сетне.“
Посрещнат беше Зигфрид, • тъй както се полага:
с почтителност голяма, • с любов и дума блага,
изречена от Гернот • и Гизелхер с тон верен.
Към гост едва ли бил е • друг по-добронамерен.
Пристъпиха тогава • напред двете царици.
А от седлата колко • пък още хубавици
грижовно снети бяха • на тучната морава:
туй случай за юнак бе • да се попрестарава.
Лице в лице стояха • достойните съпруги.
Възхита у витязи, • а и у всеки други
приветът им събуди • и отклик свой намери:
край техните девици • се сбраха кавалери.
Пресрещаха се двойки • придворни под ръка,
в поклони добронравни • привеждаха снага,
разменяха си нежно • целувки дами стройни.
Сподиряха ги с поглед • владетелските воини.
Но яздешком поеха • към Вормс, без да се маят —
стопанинът държеше • дошлите да узнаят:
в Бургундия те гости • са мили и желани.
Там с копия нов набег • представен бе пред дами.
Доказваха и Хаген, • и Ортвин пак на дело,
че да се разпореждат • те можеха умело —
каквото повеляха, • то трябваше да стане.
Към всеки гост те бяха • с безупречно държане.
От удари на меч и • на копие трещяха
пак щитовете воински • край Вормс, където спряха
задълго цар и гости • в отраден час, преди да
решат на твърдината • към портите да идат.
Доволни, най-накрая • дойдоха пред палата.
Провесени, блестяха • на дами връз седлата
и чулове, скроени • от тъкан драгоценна.
Очакваше прислуга • отпред гостоприемна.
Заведоха дошлите • в приготвените стаи.
Брунхилда, възхитена • безкрай от хубостта й,
поглеждаше Кримхилда, • лицето й когато
блестеше лъчезарно • по-ярко и от злато.
Из твърдината вормска • от воините гълчава
дочуваше се вредом, • та нареди тогава
на Данкварт царят Гунтер • за тях да се погрижи.
Маршалът настани ги • поред в удобни хижи.
В палата и навънка • те бяха нагостени.
Така едва ли гости • били са приютени:
каквото пожелаха, • на тях се предостави.
С богатствата си царят • се всекиму понрави.
Прислугата към всички • бе мила и любезна.
С дошлите царят сам край • трапезата приседна,
а Зигфрид — както нявга • в доброто старо време —
прие с витязи място • отсреща да заеме.
Перейти на страницу: