Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
„Интересно - помисли Певара. - Това ли те гони, сарачо? Това ли те е хвърлило да се носиш по ветровете от място на място?”
- Предполагам, че никога не си се опитвал да скочиш и от високи скали - каза тя. - Това, че не си правил нещо, не би трябвало _винаги_ да е причина да го опитваш.
- Всъщност скачал съм. Няколко пъти.
Тя го погледна учудено.
- Морският народ го правят - обясни той. - В океана. Колкото по-храбър си, по-високи скали си избираш. А ти отново промени темата, Певара Седай. Много те бива в това.
- Благодаря.
- Причината - рече той и вдигна пръст - да предложа да те измъкна е, че това не е твоя битка. Не би трябвало да паднеш тук.
- А не е ли защото искаш да разкараш една Айез Седай, за да не ти се меси в работата?
- Аз дойдох при теб за помощ - каза Андрол. - Не искам да се отърва от теб. Бих те използвал с радост. Само че ако паднеш тук, правиш го в битка, която не е твоя. Това не е честно.
- Позволи ми да ти обясня нещо, Аша’ман. - Певара се наведе към него. - Това _е_ моя битка. Ако Сянката завземе тази кула, това ще означава ужасни неща за Последната битка. Поела съм отговорност за тебе и хората ти. Няма да се отвърна от нея толкова лесно.
- Поела си „отговорност” за нас? Какво означава това?
„Ах, може би не трябваше да споделям това.” Все пак, ако щяха да стават съюзници, може би трябваше да го знае.
- Черната кула се нуждае от напътствие - обясни тя.
- Значи това бил смисълът да ни обвържете? - попита Андрол. - Да ни окаишите като жребчета и да бъдем прекършени?
- Не се прави на глупак. Сигурна съм, че признаваш ценността на опита на Бялата кула.
- Не бих казал - отвърна Андрол. - С опита идва решимостта да налагате вашите порядки, да избягвате нов опит. Всички вие, Айез Седай, приемате, че начинът, по който са се правили нещата, е единственият възможен. Е, Черната кула няма да ви се подчини. Можем сами да се грижим за себе си.
- И дотук се справихте _чудесно_, нали?
- Това беше нечестно - изсумтя той.
- Вероятно. Извинявай.
- Мотивите ви не ме изненадват - каза той. - Това, което правите тук, беше явно и за най-слабите войници. Въпросът, който съм си задавал, е следният: защо от всички жени Бялата кула праща точно _Червени_ сестри да ни обвържат?
- Кои други? Целият ни живот е бил посветен да се справяме с мъже, които могат да преливат.
- Вашата Аджа е обречена.
- Така ли?
- Вие съществувате, за да залавяте мъже, които могат да преливат. Да ги опитомявате. Да ги… премахвате. Е, Изворът е пречистен…
- Така твърдите вие…
- _Пречистен_ е, Певара. Всички неща идват и отминават, и Колелото се върти. Бил е чист някога, тъй че някой ден трябваше пак да стане чист. Това се случи.
„А как гледаш в сенките, Андрол? Това знак за чистота ли е? А как мърмори Налаам на непознати езици? Мислиш ли, че не забелязваме такива неща?”
- Имате две възможности, като Аджа - продължи Андрол. - Можете или да продължите да ни залавяте - като пренебрегвате доказателството, което предлагаме, че Изворът е пречистен, - или да се откажете да бъдете Червена Аджа.
- Глупости. От всички Аджи Червените би трябвало да са най-големият ви съюзник.
- Вие съществувате, за да ни унищожавате!
- Съществуваме, за да се грижим мъже, които могат да преливат, да не наранят неволно себе си или хората около себе си. Не си ли съгласен, че това е предназначението и на Черната кула?
- Сигурно би могло да е, отчасти. Единственото предназначение, за което са ми казвали, е, че трябва да бъдем оръжие за Преродения Дракон, но грижата добри мъже да не се нараняват без подходящо обучение също е нещо важно.
- Тогава можем да се обединим около тази идея, нали?
- Бих искал да го повярвам, Певара. Но съм разбрал как ти и твоите гледате на нас. Гледате на нас като… като на някакво петно, което трябва да се почисти, или отрова, която да се запуши.
Певара поклати глава.
- Ако това, което твърдиш, е истина и Изворът е пречистен, тогава _ще дойдат_ промени, Андрол. Червената Аджа и Аша’ман ще израснат заедно в обща цел, с времето. Готова съм да работя с теб още сега, тук.
- Да ни обуздаваш.
- Да ви напътствам. Моля те. Довери ми се.
Той я гледаше мълчаливо. Лицето му наистина беше искрено. Тя можеше да разбере защо другите го следват, макар да беше най-слабият сред тях. Притежаваше странна смесица от страст и смиреност. Само да не беше един от… ами… каквото там беше.
- Жалко, че не мога да ти повярвам - каза Андрол и извърна очи. - Различна си от другите, признавам. Изобщо не приличаш на Червена.
- Мисля, че ще откриеш, че сме по-разнообразни, отколкото предполагате - каза Певара. - Няма един-единствен мотив, който кара жена да избере Червената.