Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Оттук.
В кабинета на мадам Крафт имаше едно-единствено бюро, върху което бе сложена голяма черна дъска, разчертана на колонки и снабдена с дървени летвички с пробити в тях дупки, така че по дължината на колоните да могат да се пъхат разноцветни пръчици, които да отбелязват редовете. Приличаше на огромна решетка. Дъската вече беше изписана с имена и числа и изпъстрена с пръчици. Чан я беше виждал и преди и знаеше, че отговаря на стаите в дома, на дамите (или младежите) на работа и на отрязъците време и че всяка вечер я изтриват и чертаят наново. Зад бюрото с тебешир в едната ръка и мокра гъба в другата стоеше Маделин Крафт, управителката — а някои твърдяха и същинската собственица — на „Старият палат“. Бе добре сложена, на неопределена възраст и беше облечена в семпла рокля от синя китайска коприна, която приятно подчертаваше златистия й тен. Не беше толкова красива, колкото неустоима. Чан беше чувал, че била от Египет или може би от Индия и си била проправила път от най-скромните стаи на бордея до настоящата си позиция с дискретност, интелигентност и безскрупулни интриги. Да, тя несъмнено беше много по-влиятелна от него. Високопоставени личности от цялата страна й бяха дълбоко задължени заради мълчанието и услугите й и съответно бяха на нейно разположение. Мадам Крафт вдигна поглед от работата си и кимна към един стол. Чан седна. Тя остави тебешира и гъбата, избърса пръсти в роклята си и отпи глътка чай от бяла чаша от китайски порцелан. Не седна.
— Тук сте заради Изобел Хейстингс.
— Да.
Маделин Крафт не отговори и той прие това като подкана да продължи.
— Помолиха ме да я намеря — дама, която се прибира посред нощ, опръскана с кръв.
— Откъде се прибира?
— Не ми казаха. Подразбираше се, че кръвта е достатъчно, за да се забележи.
— От кого се прибира?
— Не ми казаха, но се предполага, че кръвта е негова.
За момент тя се замисли. Чан разбираше, че не мисли какво да му каже, а преценява дали да му каже това, което си мисли.
— Във вестника пише за един безследно изчезнал — каза тя накрая.
— Полковникът на драгуните. — Чан кимна разсеяно.
— Може ли да е бил той?
Той отговори колкото можеше по-небрежно:
— Напълно е възможно.
Тя пак отпи от чая.
— Разбирате — продължи Чан, — че съм откровен.
Това я накара да се усмихне.
— Защо да го разбирам?
— Защото ви плащам, а вашите сделки са честни.
Извади от портфейла си три нови банкноти и ги остави на черната дъска. Маделин Крафт ги взе и ги пусна в една отворена дървена кутия до чашата си с чай.
— Боя се, че нямам много време.
Чан кимна и каза:
— Доколкото разбирам, клиентът ми иска отмъщение.
— А вие? — попита тя.
— Първо: да разбера кой още търси тази жена. Зная кои са агентите — офицерът и „сестрата“, но не и кого представляват.
— А второ?
— Зависи. Те очевидно вече са идвали тук да ви задават въпроси — освен ако вие сама не сте замесена в тази история.
Тя леко наклони глава на една страна и след миг размисъл седна зад бюрото. Взе чашата за още една глътка, после я задържа с две ръце пред гърдите си. Гледаше го спокойно.
— Добре — започна тя. — Като начало, не зная името и не познавам жената. Никой в моя дом — или от гостите — не се е появявал в малките часове тази нощ с кръв по себе си. Дори попитах. После, майор Блах бе тук днес следобед. Казах му същото, което и на вас.
Произнесе името не като Юргинс или Уелс, а все едно беше чуждестранно… майорът с акцент ли говореше? Другите не го бяха споменали.
— А сестрата?
Тя се усмихна заговорнически.
— Аз поне не съм виждала никаква сестра.
— Жена с белези по лицето, изгаряне, твърди, че е сестра на Изобел Хейстингс, нарича се госпожа Марчмур…
— Не съм я виждала. Може би тепърва ще дойде. Може би не знае за този дом.
— Невъзможно. Била е преди мен в други два дома, а по-скоро би познавала този.
— Сигурна съм, че е така.
Чан се замисли за момент. Госпожа Марчмур беше знаела за другите два публични дома, беше подминала този… Стигна до очевидното заключение — не беше дошла тук, защото щяха да я познаят.
— Може ли да попитам дали някоя жена от вашия дом наскоро е… преминала в други институции, вероятно без вашето съгласие? Със светлокестенява коса?