Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Киска рязко вдигна поглед към леля си.
— И всичко останало?
— Олег Викат — продължи Агайла, докато приготвяше бяла превръзка за раната й. — Някогашен последовател на Гуглата и магьоснически учен. Твърди, че открил фундаментални истини за Лабиринтите — Агайла поклати глава и въздъхна. — Луд, може би. Но самият Имперски Върховен Маг призна, че вижда някаква странна логика в гъсталака от теории на лудия старец. Той е в неизвестност от няколко десетилетия — Агайла отново поклати глава. — А като си помисля, че се страхуваше да не намери смъртта си в ръцете на Ноктите.
— Мъжът в сиво. Възможно ли е той да е бил Нокът, изпратен от Въслата да накара Олег да замълчи завинаги?
Агайла се изправи, за да обвие превръзката около врата й. Затегна я здраво и завърза отзад.
— Не, скъпа. Това е бил привърженик на култ. Човек, който боготвори Лабиринта на Сянка. Всички те са убийци. Събрали са се тук, за да отдават почит на Лабиринта си и да провеждат кървави обреди под Лунната сянка.
Киска докосна грубия плат на превръзката си. Стягаше й твърде много, когато преглъщаше.
— Да… той каза, че ще ме изпрати при своя Господар. А другите неща? Вълната от сенки, местата, които видях?
Агайла сви рамене, сякаш за да й каже, че пълното обяснение на събитията бе отвъд нейните познания.
— Видяла си тези неща просто, защото тази нощ, единствена от всички нощи, всеки един портал, всяка една врата, всеки един разлом между Лабиринтите се открехва. Всеки призрак, дух или бог може да докосне света. Досега си имала необичаен късмет в приключенията си, имайки предвид на какво си могла да се натъкнеш. Точно затова… — Агайла изведнъж млъкна и подсуши ръцете си. — Е, можем да говорим за това по-късно — рече тя, седна до Киска, пое ръцете й в своите и ги стисна изненадващо силно. — Виждаш ли? Има твърде много зависимости, за да може един-единствен човек да ги обхване с разсъдъка си. Това е нощ на дългоочаквана мъст и отчаяни планове. Рядка възможност за разчистване на сметки, когато стените между този свят и останалите се пропукват… когато сенките се промъкват през тях. Зората ще дойде, независимо от това какво ще се случи тази нощ. Ще дойде, независимо от това кой оживее и кой умре. Утре хората все още ще имат нужда от подправки и билки, както и от шпиони на свободна практика, които познават града и си врат носа навсякъде. Под-Юмрук Пел най-вероятно ще продължи да командва гарнизона. Животът продължава, разбираш ли?
Киска дръпна ръцете си.
— Разбирам какво намекваш. Но не мога просто да стоя тук. Като миналия път. Не мога. Не и след бунтовете.
Устата на Агайла се превърна в тънка цепка.
— Най-вероятно спасих живота ти, дете.
— Не съм дете. Тази нощ няма да стоя под ключ — никога повече няма да го допусна. Не мога. Ще полудея. И без това съм замесена. Имам съобщение за един човек.
Агайла изсумтя и махна с ръка.
— Ненормалните предсказания на един себичен, ламтящ за власт глупак.
Киска беше съгласна — думите на Олег наистина звучаха нелепо, но онова древно създание на име Еджуокър ги взе за чиста монета. Киска изгледа леля си под сключени вежди. Колко добре я познаваше всъщност? Наричаше я лельо, но двете нямаха кръвна връзка. Понякога й се струваше, че половината жители на този остров я наричаха така. Когато започнаха да налагат регентския декрет, забраняващ магьосничеството, Агайла се бе постарала да я държи вкъщи, въпреки че Киска бе успяла да избяга няколко пъти и да стане свидетел на по-голяма част от безредиците. Но при най-лошите, масовото задържане на всеки, заподозрян, че притежава талант, Агайла я бе заключила на горния етаж.
Каква нощ беше това! Киска бе плакала, бе умолявала леля си да я пусне, бе опитвала да счупи прозорците, но те се бяха оказали напълно неразрушими. Накрая се бе примирила с това, че не й остава нищо друго, освен да гледа и да слуша какво става от малкото си прозорче на втория етаж. Кой би предположил, че пожарите са толкова шумни? Ревът на пламъците, пращенето на дървото и торнадото от горещи ветрове. Смрадта на обгорена плът; писъците. Мъже и жени, лутащи се по тъмните улици. И взривовете — магьосничество! По-късно през същата нощ тя бе видяла от стълбите как Агайла посреща на прага тълпа от разбунтували се войници. Водачът им бе излаял:
— Арестувана си, проклета вещицо.
Сивата му ризница и пелерината му лъщяха — боята още бе прясна. Новобранец от Имперската Морска Пехота.