Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Скъпо мое момче — каза Соломон, който, с вдигнати очила на челото и голям хронометър в джоба си, неспирно се движеше между легналата на кушетката Флорънс и племенника си, шетащ из всички краища на гостната, — това е най-необикновеното…
— Да, но, моля те, чичо… мис Флорънс… да вечеря… разбираш ли, чичо?
— Да, да, да — отговори Соломон и веднага почна да реже от овнешкото месо, сякаш му предстоеше да храни великан. — Ще се погрижа за нея, Уоли! Разбирам. Хубавото момиченце! Огладняло е, разбира се. Ти върви и се приготвяй. Господи, помилуй! Сър Ричард Уитингтън, три пъти лорд-мер на Лондон!
Уолтър бързо се изкачи до мансардата си и слезе, но през това време умората надви Флорънс и тя се отпусна и задряма до камината. В настъпилата тишина, макар и за съвсем кратко време, Соломон Джилс до такава степен успя да дойде на себе си, че направи някои неща за нейно удобство — намали светлината и заслони детето от блясъка на огъня. Така че, когато момчето се завърна, Флорънс сладко спеше.
— Това е чудесно! — възкликна Уолтър и така стисна Соломон в обятията си, че лицето на стария човек се изкриви. — Сега тръгвам. Ще си взема само коричка хляб, защото съм много гладен… и… не я събуждай, чичо Сол!
— Не, няма — каза Соломон. — Хубаво дете!
— Наистина хубаво! — възкликна Уолтър. — Никога не съм виждал такова личице, чичо Сол. Сега тръгвам.
— Добре, тръгвай — с голямо облекчение рече Соломон.
— Чуваш ли, чичо Сол — извика Уолтър, като отново надникна от вратата.
— Хайде пак той — измърмори Соломон.
— Как се чувствува сега тя?
— Прекрасно — отвърна Соломон.
— Това е чудесно. Сега тръгвам.
— Надявам се, че наистина тръгваш — прошепна Соломон на себе си.
— Чуваш ли, чичо Сол! — извика Уолтър, като отново се появи на вратата.
— Хайде пак той — рече Соломон.
— На улицата срещнахме мистър Каркър — държа се по-странно от всякога. Каза ми довиждане, а после е вървял зад нас — удивително нещо, — защото, когато стигнахме до магазина, аз се озърнах и го видях безшумно да си отива, подобно слуга, изпратил ме до дома, или вярно куче. Как е тя сега, чичо?
— Съвсем като преди, Уоли — отговори чичо Сол.
— Добре. Сега тръгвам.
И този път той наистина тръгна. А Соломон Джилс, който нямаше желание да вечеря, седеше от другата страна на камината и наблюдаваше спящата Флорънс, като градеше множество въздушни кули с най-фантастична архитектура и в полумрака, ограден от инструментите, той приличаше на магьосник, преоблечен с уелска перука и костюм с цвят на кафе, държащ в плен потъналото във вълшебен сън дете.
А в това време Уолтър приближаваше къщата на мистър Домби със скорост, която рядко се развива от един файтон, но въпреки това всеки две-три минути Уолтър си подаваше главата през прозореца и нетърпеливо подканяше кочияша. Когато достигнаха до целта на пътуването си, той изскочи навън, задъхано съобщи на слугата за своята мисия, направо го последва в библиотеката, където всички говореха в един глас и където се бяха събрали мистър Домби, сестра му, мис Токс, Ричардс и Нипър.
— Ах! Извинете, сър — каза Уолтър, като се втурна към него, — щастлив съм да ви съобщя, че всичко е наред, сър. Мис Домби се намери.
С откритото си лице, буйната си коса и блестящи очи момчето, запъхтяно от радост и възбуда, бе изумителна противоположност на мистър Домби, седнал срещу него в библиотечното си кресло.
— Казах ти, Луиза, че тя непременно ще се намери — рече мистър Домби, като се обърна леко през рамо към тази дама, която плачеше заедно с мис Токс. — Съобщете на слугите да преустановят търсенето. Момчето, донесло новината, е младият Гей от кантората. Къде се намери дъщеря ми, сър? Вече знаем как се е загубила. — Той величествено погледна към Ричардс. — Но как се намери? Кой я намери?
— Ами мисля, че аз намерих мис Домби, сър — скромно призна Уолтър, — всъщност не мога да твърдя, че заслугата за намирането й е точно моя, сър, но във всеки случай, по щастливо стечение на обстоятелствата, аз послужих за…
— Какво искате да кажете, сър — прекъсна го мистър Домби, изпитвайки инстинктивна неприязън към очевидната гордост и радост на момчето от своето участие в събитието — с думите, че заслугата за намирането й не е точно ваша и че сте послужили по щастливо стечение на обстоятелствата? Говорете ясно и свързано, ако обичате.
Съвсем не беше по силите на Уолтър да говори свързано, но той обясни случая, доколкото можа, и задъхано каза защо е дошъл сам.