Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Мизерната квартира, в която живееше мис Токс, бе нейна собственост, завещана й и получена по наследство от покойния притежател на мътния поглед в медальона — неговият миниатюрен портрет с напудрена глава и косичник служеше като противовес на поставката за чайника, сложена в другия край на полицата над камината в гостната. По-голямата част от мебелите бе от епохата на напудрените глави и косичниците и включваше уред за подгряване на гозби, вечно изнемогващ и препречващ пътя на някого с четирите си тънки криви крачета, както и отживял времето си клавесин, украсен с венец от цветя, изрисувани около името на създателя.
Макар че майор Багсток бе вече достигнал това, което в изтънчената литература се нарича пълен разцвет на живота, и поел спускането си надолу, а и беше почти без всякакъв врат, със скована челюст и големи, клепнали като на слон уши и очите и лицето му издаваха състояние на вече споменатото изкуствено възбуждение, той изпитваше страхотна гордост, че бе събудил интерес у мис Токс, и подхранваше тщеславието си с мисълта, че една такава великолепна жена не е равнодушна към него. Той бе подметнал за това в клуба няколко пъти във връзка с малките весели истории, на които неизменно героят бе старият Джо Багсток, старият Джоуи Багсток, старият Дж. Багсток, старият Джош Багсток и така нататък — съвсем фамилиарното отношение към собственото му име бе, така да се каже, опората и силната страна на неговия хумор.
— Джоуи Б., сър — обичаше да казва майорът, като размахваше бастуна си, — струва колкото десетина като вас. Ако сред вас имаше още няколко от породата на Багсток, сър, никак нямаше да ви е зле. На стария Джо, сър, съвсем не му е трудно да си намери жена дори сега, стига само да поиска, но той е коравосърдечен, сър, този Джо, той е непреклонен, сър, непреклонен и дяволски хитър.
След подобни изявления се чуваше хриптене и посинялото лице на майора ставаше мораво, а очите му конвулсивно се разширяваха и изхвърчаха.
Въпреки обаче своите извънредно щедри хвалебствия за себе си, майорът беше егоист. Не е сигурно дали би могъл да се намери човек с по-егоистично сърце от неговото или, по-точно казано, стомах, като се има пред вид, че с последния орган той бе надарен в по-голяма степен, отколкото с първия. На него и през ум не му минаваше, че някой би могъл да не го забележи или пренебрегне. А още по-малко допускаше, че може да бъде незабелязан или пренебрегнат от мис Токс.
Но както изглеждаше, мис Токс го бе забравила — забравила го бе постепенно. Тя започна да го забравя скоро след като откри семейство Тудъл, продължи да го забравя до деня на кръщенето, а след това процесът на забравянето се засили подобно нарастваща лихва. Нещо или някой го бе изместил и станал нов източник на интерес.
— Добро утро, мадам — поздрави майорът, когато срещна мис Токс на улица Принцеса няколко седмици след промените, отбелязани в последната глава.
— Добро утро, сър — много хладно отвърна мис Токс.
— Джоуи Багсток, мадам — с обичайната си галантност рече майорът, — от доста време не е имал щастието да ви види на прозореца и да ви се поклони. На Джо почти не се обръща внимание, мадам. Облак е засенчил неговото слънце.
Мис Токс наклони глава, но наистина бе много хладна.
— Навярно небесното светило на Джо е било извън града, мадам — предположи майорът.
— Аз? Извън града? О, не, не съм била извън града — отговори мис Токс. — Напоследък съм много заета. Почти цялото си време посвещавам на един много близки приятели. Боя се, че не разполагам с никакво свободно време дори в момента. Довиждане, сър.
И с най-очарователната си походка и стойка мис Токс се отдалечи по улица Принцеса, а майорът стоеше зад нея с лице, по-посиняло от всякога, като ръмжеше и мърмореше, изричайки неща, които далеч не бяха ласкателни.
— По дяволите, сър — възкликна майорът, като въртеше рачешките си очи нагоре-надолу из улица Принцеса и се обръщаше към благоуханната й атмосфера — само преди шест месеца тази жена боготвореше земята, по която стъпваше Джо Багсток. Какво значи всичко това?