Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Поли се отправи към вратата, а Флорънс я хвана за роклята, молейки я най-трогателно да не си отива. Нож се заби в сърцето на високомерния баща и стрела в мозъка му от тази гледка — неговата собствена плът и кръв, от която не можеше да се отрече, се притискаше о една невзрачна чужда жена, а той седеше настрана. Всъщност никак не го интересуваше на кого държи дъщеря му и на кого не държи. Но при мисълта какво ще направи синът му, го прониза остра мъчителна болка.
Във всеки случай същата тази нощ синът му силно плака. Честно казано, бедният Пол имаше по-голямо основание за сълзите си, отколкото повечето деца на тази възраст, защото бе загубил и втората си майка — по-точно първата, по неговите представи — в резултат на катастрофа, също тъй внезапна, както и нещастието, помрачило живота му в самото начало. С този удар бе лишен от добър и верен приятел и неговата сестра, която горчиво плака чак докато заспа. Но това е съвсем страничен въпрос. Няма смисъл да говорим за него.
Глава VII
Жилището на мис Токс, както и състоянието на чувствата й, погледнати от птичи поглед
Мис Токс обитаваше тъмна малка къща, която през някой ранен етап на английската история се бе сгушила в един изискан квартал в западната част на града и сега, подобно бедна родственица, тънеше там в сянката на голямата улица на ъгъла под студения презрителен поглед на величествените сгради наоколо. Тя се намираше не точно в двор, нито на сляпа пресечка, а на една крайно безинтересна затворена улица, където тревожно и натрапчиво долиташе отдалеч звукът от чукалото по вратите. Това уединено място, където паветата бяха обрасли с трева, се наричаше улица Принцеса, а на улица Принцеса се намираше черквичката „Принцеса“ с подрънкваща камбана, където понякога в неделя броят на хората по време на служба достигаше до двадесет и пет. Там беше и заведението „Гербът на принцесата“, много посещавано от лакеи, блестящи в ливреите си. Зад решетката, точно пред „Гербът на принцесата“, стоеше един стол-носилка (портшез), но никой не си спомняше той да е бил изнасян някога. Когато утрото бе слънчево, върхът на всяка пръчка от решетката (те бяха четиридесет и осем, както мис Токс многократно ги бе преброявала) се украсяваше с оловен съд.
На улица Принцеса имаше и друг частен дом освен този на мис Токс, а така също и огромна двойна врата с две огромни чукала на нея с форма на лъвски глави, която при никакви обстоятелства не се отваряше и според предположенията представляваше отдавна изоставен вход на нечия конюшня. В действителност из въздуха на улица Принцеса се носеше слаба миризма на конюшня, а от спалнята на мис Токс (разположена в задната част на къщата) се откриваше изглед към конюшните, където конярите, каквато и работа да вършеха, неизменно я съпровождаха с буйни възгласи и където най-интимни принадлежности от облеклото на кочияшите, жените и децата им обикновено се развяваха на външните стени, подобно знамената на Макбет.
В този друг частен дом на улица Принцеса, даван под наем от бивш иконом, женен за икономка, бе наета мебелирана квартира от един самотен джентълмен, а именно от един майор със сковано, посиняло лице и очи, изхвръкнали от орбитите, у когото мис Токс долови, според собствените й думи, „нещо наистина военно“ и между нея и когото се установи несистемна размяна на вестници и брошури, както и платонически отношения от този род чрез посредничеството на чернокожия слуга на майора, когото мис Токс се задоволи да обяви за туземец, без да свързва това понятие с каквото и да е географско място.
Навярно никъде другаде не е имало по-малък вход и стълбище от тези в къщата на мис Токс. Навярно цялата къща, от покрива до мазето, бе най-неудобната малка къща в Англия, а и най-уродливата. Но затова пък, казваше мис Токс, какво местоположение! През зимата светлината там беше съвсем оскъдна, в най-хубавото време не влизаше никакво слънце, за въздух изобщо не можеше да става дума, а уличното движение беше далече. Въпреки това мис Токс казваше: „Помислете какво местоположение!“ Същото казваше и майорът с посинялото лице и очи, изхвръкнали от орбитите, който се гордееше с улица Принцеса и когато му се отдадеше удобен случай, с охота насочваше разговора в клуба си към теми, отнасящи се до важните особи от голямата улица, за да има удоволствието да заяви, че те са негови съседи.