Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

Старият Сол много се зарадва и я целуна, сякаш й бе дядо.

— Лека нощ, Уолтър! Довиждане! — рече Флорънс.

— Довиждане! — отвърна Уолтър и си подаде двете ръце.

— Никога няма да те забравя — продължи Флорънс. — Да! Наистина никога! Довиждане, Уолтър!

В невинен порив на благодарност детето вдигна личицето си към него. Уолтър сведе своето, а после отново го вдигна, пламнало и зачервено, и срамежливо погледна към чичо Сол.

— Къде е Уолтър? Лека нощ, Уолтър! Довиждане, Уолтър! Подай си ръката още веднъж, Уолтър! — Възгласите на Флорънс се дочуваха дори и след като вратата на файтона се затвори зад нея и малката й прислужница. Когато най-накрая файтонът потегли, Уолтър, застанал на прага, продължаваше весело да отвръща на Флорънс, размахваща носната си кърпичка, а дървеният мичман зад него също като момчето сякаш бе съсредоточил вниманието си единствено върху техния файтон и съвсем не забелязваше останалите минаващи файтони.

Не след дълго отново стигнаха до къщата на мистър Домби и отново от библиотеката се дочуха множество високи гласове. Отново се дадоха разпореждания файтонът да почака — „за мисис Ричардс“, злокобно прошепна една от прислужничките, когато минаваше покрай Сузан и Флорънс.

Появата на изгубеното дете предизвика известно вълнение, макар и незначително. Мистър Домби, който никога не бе и намирал Флорънс, я целуна по челото и я предупреди да не бяга отново и да не отива никъде с неблагонадеждни прислужнички. В плачливото си нареждане мисис Чик не пропусна да спомене за покварата на човешката природа, дори когато е призована към добродетелността от един благотворителен точилар, и удостои Флорънс с прием, почти напълно подобаващ на истинския Домби. В изявата на чувствата си мис Токс се придържаше към показаните пред нея образци. Единствено Ричардс, провинилата се Ричардс изля душата си в поток от несвързани приветствени думи и с истинска обич се наведе над луталото се дете.

— А, Ричардс! — въздъхна мисис Чик. — Много по-приятно би било за тези, които желаят да запазят вярата си в хората, и много по-прилично от ваша страна, ако своевременно бяхте проявили необходимата загриженост към малкото дете, което сега преждевременно ще се лиши от единствената си храна.

— Ще бъде отбито — с плачлив глас прошепна мис Токс — от общия извор.

— Ако аз бях проявила неблагодарност — продължи мисис Чик тържествено, — на ваше място бих си помислила, че униформата на „Благотворителните точилари“ ще погуби детето ми, а образованието — ще го задуши.

Що се отнася до това, макар че мисис Чик не го знаеше, детето вече беше съвсем погубено от униформата, а колкото до възпитанието, можеше и да се стигне до споменатия печален резултат, тъй като се състоеше от град от удари и последвали ридания.

— Луиза — обади се мистър Домби. — Не е необходимо да продължаваш обясненията. Тази жена се уволнява и всичко й е платено. Вие напускате дома ми, Ричардс, поради това, че сте завели моя син… моя син — каза мистър Домби, като силно наблегна на повторените две думи — на такива места и в такова общество, от които човек настръхва само като си помисли за тях. Що се отнася до произшествието с мис Флорънс тази сутрин, в най-общ смисъл считам, че то е едно щастливо и благоприятно обстоятелство в този смисъл, че ако не беше това обстоятелство, нямаше да узная, дори и от вас самата, за вашето провинение. Намирам, Луиза, че другата бавачка, младата — тук мис Нипър високо изхлипа, — поради това, че е толкова по-малка и неизбежно е повлияна от бавачката на Пол, може да остане. Бъди така добра да се разпоредиш да се заплати закарването с файтон на тази жена до… — мистър Домби трепна и замлъкна — до… Стагсовите градини.