Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
Нищо не се случи обаче.
Може би някой трябва да говори по него, да го накара да затрепти.
Той погледна Марика и повдигна кристала и батерията. Тя го разбра и застана до него. Джейк почувства топлия й дъх върху дланта си, когато тя зашепна. Устните й почти докосваха камъка.
— Татко, ако ме чуваш, отговори ми…
Всички затаиха дъх в очакване. Джейк се напрегна, за да долови и най-слабото трептене в кристала. Но камъкът си оставаше все така безжизнен.
Пиндор се обади;
— Може би трябва да включиш твоята бат-ерия.
Първоначално Джейк реши да пренебрегне предложението му, но после си спомни, че взаимодействието между древната алхимия и съвременната технология винаги бе настъпвало в резултат на искра, независимо дали тази искра бе създадена при въртенето на кристалите в Астромикона на върха на Кулата на просветлението, или след натискането на копчето на фенера.
Изправи се.
— Кейди, ще ми дадеш ли телефона си?
Тя му го подаде.
— Пази ми го.
Той постави батерията на място, но без да слага капачето, и го включи. Щом дисплеят светна, веселата момичешка банда отново насочи сабите си в лицето му, сякаш го предупреждаваше да внимава с телефона. Джейк допря зеления кристал до батерията и се опита да си представи как електричеството протича през него. Щом кристалът докосна батерията, мобилният на Кейди мигновено започна да звъни и да вибрира в ръката на Джейк.
Силно и ясно.
Всички замръзнаха.
Опита се да отдели кристала от батерията, за да накара телефона да млъкне, но камъкът сякаш се бе сраснал с нея като мида към ръждивия корпус на някой кораб. Продължаваше да звъни, докато изведнъж някой се обади.
Разнесе се тих шепот. Неизвестно как, но двете толкова различни технологии се бяха слели в едно цяло.
— Кой е? — попита познат глас.
— Татко! — ахна Марика.
Джейк вдигна телефона до ухото си.
— Магистър Балам — каза той и си представи бащата на Марика с неговите буйни сиви коси и неизчерпаема енергия, — чувате ли ме?
Настъпи пауза, сетне прозвуча обърканият глас на Балам.
— Джейкъб? Джейкъб Ренсъм? Ти ли си?
— Да, да! Аз съм тук с Мари! И с Пиндор, Ба’чук и сестра ми.
Балам въздъхна с облекчение.
— Тя… всички вие… добре ли сте?
Джейк не знаеше какво да отвърне, така че да не хвърли магистър Балам в ужас, затова отклони отговора.
— Намираме се на Пангея. Но не знаем къде точно. Намираме се в някаква пустиня, над която царува изгубеното племе на египтяните.
Вместо да го успокоят, думите на Джейк така развълнуваха Балам, че гласът му се разтрепери.
— Още едно Изгубено племе? Как е възможно?
— Нямам представа, но са се озовали тук преди много години. Мощна буря е обкръжила пустинята и всички са затворени в капана й. Включително и ние.
Настъпи продължително мълчание. Джейк си помисли за миг, че връзката е прекъснала, но след малко Балам проговори отново. Тревогата му се бе превърнала в страх.
— Бурята, която спомена…, тя пясъчна ли е?
— Точно така! Силна пясъчна буря.
— Това не е възможно, Джейкъб. Описанието ти съвпада с една древна легенда, която чух много отдавна… за изгубен египетски град, унищожен от чудовище.
— Точно така! — Джейк възкликна силно, бе прекалено изненадан, за да запази спокойствие. — Градът се нарича Анкх Тави.
— Невъзможно! Това е легенда, разказвана от племето на магистър Захур. — Джейк си спомни намусения магистър с черната роба. Да, Захур беше египтянин, също като сънародниците на Нефертити. Нима някой пътешественик се бе завърнал в Египет от Пангея с историята за разрушаването на Анкх Тави?
Колебанието в гласа на Балам отстъпи място на настойчивост.
— Ако казвате истината, трябва незабавно да се махнете оттам! Намирате се в голяма опасност!
— Защо?
— Защото историята, разказвана от народа на Захур, има продължение.
Това никак не се понрави на Джейк.
— Какво гласи продължението?
— Всички в този обречен град… ще бъдат превърнати в камък.
Преди Джейк да успее да зададе следващия си въпрос, по вратата отекнаха силни удари. Тракането на точилото и ножовете бе спряло. Звънът на телефона сигурно бе привлякъл вниманието на тъмничаря. Или пък Джейк бе говорил прекалено силно?