Тайния дневник на Източната перла

И така, по една случайност в деня, в който за пръв път спах със съпруга си, започнах да планирам така жадуваното си бягство от студената Монголия. Това беше знаменателен, съдбовен ден за мен. Легнах си уморена, но изпълнена с надежда. В мига, в който се свих на кожата с едно от кучетата, заспах дълбоко и сънувах, че съм край езерцето с шараните в градината на Кавашима. До мен имаше кошница с узрели плодове и пръстите ми бяха алени от сока на черешите. Бях с перлените обеци, които годеницата на Хидео ми беше подарила, а на пръста ми проблясваше пръстен с кехлибар и в него — моята късметлийска пчела. Нацуко беше наблизо и береше сливи от отрупаните с плод дръвчета. Тя беше с черната перла, която меко сияеше между гърдите й, и аз усетих, че още копнея за нея. Покрай мен прелетя ярка, пъстропера пеперуда. Тя кацна на дрехата на Нацуко и аз разбрах, че това е Шимако най-после щастлива, преобразена в това невероятно красиво, дошло сякаш от приказките създание. Обзе ме чудна лекота, някакво неизказано блаженство. Оставих се на ласките на слънцето и протегнах ръка към кошницата с плодове да си взема една праскова. Срещнах погледа на Нацуко и тя ми отправи майчински нежна усмивка.

Събудих се, обзета от мъчителен копнеж. Съзнавах, че дори и да избягам от Монголия, не бих могла да се завърна отново в къщата, която смятах за свой дом. Потръпнах от студ. Огънят беше изгаснал и стаята тънеше в мрак. Опитах се да се утеша с мисълта, че домашният уют винаги ме е привличал повече насън, но не можех да се отърва от усещането за някаква огромна празнота в сърцето.

На следващия ден започнах уроци по езда с Ганджурджав, като се стараех да използвам всяка възможност да бъда по-близо до Джам. Той често се оказваше в конюшнята, когато връщахме конете, и докато двамата с Ганджурджав си говореха, аз минавах покрай тях и го докосвах с тяло уж неволно. Понякога се навеждах да погаля кучето му, после вдигах глава и срещах погледа му, но внимавах да не му се сторя твърде дръзка. Не пропусках да напръскам китките и ключицата си с масло от хризантеми специално за него. Веднъж го видях как вдъхва уханието ми с почти благоговейна наслада. Допадаше ми да усещам до каква степен му въздействам — при появата ми тялото му се стягаше, а по време на езда не пропускаше случай да се изперчи с уменията си на седлото. Понякога идваше да поязди с нас и от време на време ми показваше едно или друго — сякаш гощаваше скъп гост с крехки, отбрани късчета храна. Мисля, че Ганджурджав не виждаше нищо нередно в това и изобщо не осъзнаваше какви чувства изпитва Джам към мен. Той беше чистосърдечен мъж и не допускаше, че е възможно зет му скрито да желае съпругата му.