Опасна дарба или поредният Фауст

Младата владетелка изследва земите си, плодородната почва, несметните богатства, безкрайния Нил. Макар още момиче, тя бе успяла да стане равна на боговете. От нея едновременно се страхуваха и я боготворяха. Тя имаше абсолютна власт, пълен контрол. И все пак не минаваше ден, без да екзекутират някой, осмелил се да се усъмни в правото й да управлява. В тези моменти тя имаше нужда да остане сама. Когато слугите и придворните напуснеха покоите й, доволни, че господарката се е оттеглила за деня, тя се упътваше към скритата пирамида, тайното скривалище, построено от майка й. Там коленичеше като бедна просякиня и изравяше от земята скритите си съкровища — дузини шишенца, пълни с разноцветни течности. Тук, в тъмната и влажна пирамида, в яма, изкопана направо в пръстта, тя си приготвяше вана от пенеща се, кипяща течност с цвят на кръв. Без излишни церемонии тя се отпускаше в нея, забравяйки, че е кралица, а се въргаля в калта и нечистотиите като уличен хлапак. В този мрачен свят нямаше нужда от фанфари. Затова тя просто затваряше очи, решена да издържи на страданието от банята — решение, от чиято пречистваща болка се нуждаеше ежедневно, отвара, която заслепяваше и хипнотизираше поданиците й, омайваше ги като опиум и ги принуждаваше да забравят дори най-сериозните си възражения.

В първия учебен ден Виктория стана рано, за да разпечата списъка си със задачи, да прегледа отново кръжоците, в които бе решила да се запише, да прочете за пореден път брошурата на бизнес училището в Харвард и да прекара малко време с пеперудите.

Мадам Вилрой закара Валентин и момичетата с лъскавия си черен автомобил. Когато пристигнаха, те се разделиха без думи. Нямаха нужда от карта, нито да питат някого да ги упъти. Знаеха прекрасно накъде да вървят, сякаш бяха учили в Марлоу години наред. Не се оглеждаха любопитно, дори не се суетиха, докато намерят новите си шкафчета. Мадам Вилрой вече им ги беше показала, седмици преди заниманията да започнат, когато само наблюдаваха. Непринуденото им държание предизвика повече обсъждане и клюки сред съучениците им, отколкото ако изглеждаха така, както се очаква от новите ученици. Това обаче не ги впечатли особено, тъй като очакваха и по-лошо. В момента ги приемаха просто като странно семейство, наскоро пристигнало в града. След няколко седмици щяха да се превърнат в странното семейство, завладяло училището.