Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
Тогава забеляза, че жуженето не беше единственото, което се различава всред рояка кръжащи насекоми. Чу още нещо. Спря очи върху пеперудата, която летеше право към нея. Когато се стрелна край лицето й, Виктория разпозна сред пърхането на крилата прошепната дума.
Рррр.
— Спенсър.
Рррр.
Сетне приближи друга пеперуда. И тя прошепна нещо.
Рррр.
— Развод.
Рррр.
Виктория се завъртя в кръг и осъзна, че всички насекоми казват по нещо. Към нея летяха думи, примесени с жужене и пърхане на крила, истински миш-маш.
Рррр.
— Томас.
Рррр.
— Парти.
Рррр.
— Училище.
Рррр.
— Избори.
Рррр.
— Подозрение.
Рррр.
Виктория стисна главата си. Нямаше как да сглоби думите, за да разбере какво й казват мъничките създания. Те говореха едновременно, изстрелвайки думите една след друга.
— Мадам Вилрой — извика тя.
Спокойният глас на гувернантката стигна до нея някак усилен, сякаш донесен от пеперудите.
— Не се опитвай да слушаш, Виктория. Просто затвори очи и се опитай да се откъснеш от настоящето. Остави ги да си вършат работата. Когато свършат, ще разбереш.
Виктория се подчини неохотно. Спря да се опитва да слуша. Просто затвори очи и пробва да изключи мозъка си. Стоеше там като в транс. След няколко минути отвори очи — шокирана, в екстаз.
— Те сами вкараха информацията в мозъка ми! Мога да видя какво се е случило в дома на Томас през последните три дни. И в дома на Люси. Също и у съседите отгоре.
— Трябва само да ги оставиш да шепнат в подсъзнанието ти. Достатъчно са, за да покрият всяка сграда в града, но трябва да внимаваш. Те интерпретират информацията също като нас. Могат да допуснат грешки.
— Сигурна ли си, че е позволено да знам всичко това?
— Знанието е сила, а силата е нещо хубаво. Всеки, който ти казва, че не бива да знаеш нещо, просто се страхува, че можеш да станеш по-силна.
Виктория изписка от удоволствие.
— Е, това беше дребнаво — рече троснато Бел, когато завари гувернантката си сама.
— Така ли мислиш, скъпа? Кажи ми защо.
— Защо ли? — Бел повиши глас. — Знаеше, че той ще се побърка! И за какво? Използва номера с банята само заради хитрия план на Виктория. И откога едно добро дело е достатъчна награда за теб?
Мадам Вилрой сви рамене. Бел попита отново:
— Какво ще спечелиш? Защо помагаш на Вик? От всички останали искаш да сключват сделки…
Гувернантката изгледа Бел с изражението, с което гледаме най-бавно загряващия ученик в класа.
— Наистина ли мислиш, че съм го направила от добро сърце?
— Вик постигна своето… Сигурно ти е любимка — Бел спря, ядосана на себе си, задето се изтърва да го каже и задето показа на мадам Вилрой, че не е безразлична. Затова прошепна: — Ако си ме накарала да направя всичко заради нея… Докторът и вечерята, всичко заради нея…
Мадам Вилрой погледна заинтригувано Бел. Това изражение се появяваше на лицето й, когато изучаваше някого. Когато благоволеше да си помисли, че децата са очарователни.
— Мислех, че последното ти прозрение е, че предпочитам Валентин.
— Просто не мога да си обясня защо не го направи сама. Защо ти трябвах аз?
— Е, скъпа, ако отделиш минутка да помислиш, може би ще си дадеш сметка, че нещата не са толкова елементарни и че сигурно има причини да избера теб. Ако беше по-умна или по-схватлива, може би дори щеше да си помислиш, че именно ти си моята любимка, а не Виктория.