Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
И все пак не беше лесно да свикнеш с досадните насекоми, които непрекъснато я докосваха с крилцата си и почти не й даваха възможност да диша. Имаше чувството, че е погребана жива. Концентрира се върху Томас, който вероятно щеше да бъде основният й конкурент при дебатите. Поиска още информация за него, а пеперудите се подчиниха като покорни ангели. Томас не излязъл от стаята си цял ден. Баща му идвал два пъти да го пита дали иска да поиграят голф. Повтарял му да не се натоварва толкова. Томас се упражнявал от месеци за държавното първенство по дебати и театралния конкурс. Вече бил прегледал хиляди доказателства и огромен обем данни. Стаята му е пълна с трофеи от публични дебати и сертификати. Той е основен претендент за наградата „Марлоу“ — най-престижната училищна награда, присъждана за заслуги, обикновено на най-добрия ученик. Томас казал на баща си, че има чудесна идея как да спечели големия турнир. Никой не чул каква е тази идея.
Виктория усети първите признаци на главоболие. Сякаш пеперудите притискаха все повече и повече главата й. Искаше й се да ги смачка. Все още не знаеше каква е идеята на Томас. Никой не й помагаше. Само безсмислени клюки. Трябваше да измисли начин да надхитри Томас — да проникне незабелязано дълбоко в мислите му, без опасност той да я усети.
Какво ли правеше Люси? Накара пеперудите да я шпионират и без секунда колебание една малка група излетя през прозореца. Виктория се изненада от скоростта на реакцията им. Те й донесоха информация за нула време, сякаш бяха свързани една с друга, като деца, които играят на развален телефон, чак до дома на Люси. Сега сякаш сама я чуваше.
— Тия са пълни откачалки! Едната се опита да флиртува с Томас под носа ми! Дори не беше достатъчно любезна да предположи, че може да ми е гадже.
— Но, Люси, вие не сте гаджета. Дори в пиесата не сте близки — сега пеперудите донесоха гласа на Шарлот.
— Но тя не го знае. Освен това той ме целуна, тъй че все едно ходим.
— Така ли? — възкликна Шарлот. — След купона ли? Знаех си.
— Над нас имаше клонка имел — разкикоти се Люси, после продължи: — Обаче онази Виктория направо ме плаши. Ще ти кажа нещо, но може да ти се стори странно. Обещай да не се смееш.
— Окей — съгласи се Шарлот без колебание.
— Мисля, че е някакво психо. Мога да се закълна, че четеше мислите ми.
— О, Люси…
— Не, сериозно говоря! Опитах се да съм любезна. Тя ми зададе хиляда въпроса за оценки и подобни глупости. Майка ми казва, че всички те се опитват да си пробият път нагоре.
— Всички в Марлоу са конкуренти.
— На тяхна страна ли си?
— Не са толкова лоши. Какво ще кажеш за Валентин? Готин е, нали?
— О, да не би да имаш предвид онзи със синдрома на Турет10?
— Не е синдром на Турет. Аз мисля, че е готин и при това романтичен.
— Ти просто си готова на всичко, за да намериш някой страдащ поет.
— Не е вярно.
— Не бъди такава идиотка, Шарлот.
— Хей, Шар — обади се отново Люси след няколко минути празни приказки, — ще ми помогнеш ли с кампанията?
— Естествено — отвърна с отегчен тон Шарлот.
— Сериозно те питам. Важно е. Трябва да стана президент на класа. Майка ми е била президент!
— Добре, де. Казах, че ще ти помогна.
— Какво ще кажеш за това: „Гласувайте за Люси. Тя ще опази Марлоу от откачени сираци, които четат мислите ви, крадат оценките ви и свалят гаджетата ви.“ Можеш ли да го напишеш на стотина плаката?
— Ами… това май е прекалено недвусмислено, Люси рече през смях Шарлот. — Ще ти напиша няколко свестни лозунга.
Виктория излезе от рояка със зверско главоболие. А върху горната си устна напипа капка кръв, капнала от носа. Явно бе прекалила. Очевидно не беше никак лесно да използваш насекомите. Причиняваше й болка. Караше я да се срамува. И все пак стаята с пеперудите я ободри — като срещата с нови приятели. Хиляди приятели, които винаги щяха да имат време за нея. Милиони сестри, които биха й помогнали, стига да ги помоли. За пръв път Виктория усети в сърцето си любов. Останалите можеха да запазят тайната си клика и да я изолират. Можеха да се смеят колкото си искат, а на нея нямаше да й пука. Новото й семейство винаги щеше да прави това, което тя му нареди, и да й казва онова, което иска да чуе. Виктория можеше да отвори или затвори вратата, когато пожелае. Можеше да контролира и най-лекото движение на най-дребното същество. Затова за пръв път тя се почувства обичана.
10
Синдром на Турет — наследствено психоневрологично заболяване, което се характеризира с множество двигателни и речеви тикове, които се появяват в детството и периодично се променят. — Б.р.