Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
Бел изглеждаше объркана.
— Не ме интересува кой ще спечели тази титла — Виктория или нещастният глупак, който наистина я заслужава. Също така не ме е грижа какъв е абсурдният повод за яростта на Кристиан — рече гувернантката, внимавайки да не се издаде, че самата Бел може да стане следващият обект на тази ярост. Вместо това тя се зае да плете мрежата си около нея, да залага любимата си примамка. — Смисълът на тази сделка е в онова, което ще научиш ти от нея. В начина, по който ще го използваш. Във вълните, които ще създадеш.
— Вълни? — учуди се Бел.
Мадам Вилрой не й обърна внимание.
— Единствената ми цел беше да ти дам урок. Накарах те да постъпиш така, за да научиш нещо, заради бъдещето ти. Всичко беше заради теб, Бел.
— Пълна безсмислица. Какво мога да науча от бесния заради една вечеря Кристиан?
— Дори и само това колко трудно е да предвидиш реакциите на хората. Колко трудно и колко полезно. Искам да научиш, че независимо какви са били намеренията ти, другите хора винаги ще интерпретират нещата по свой начин, опирайки се на миналото си. Искам да осъзнаеш, че ако си подготвена предварително, ако умееш да „четеш“ хората, ще разполагаш с повече власт, отколкото може да ти даде специалната баня. Научиш ли това, няма да имаш нужда да си моя любимка. Ти ще бъдеш всеобща любимка.
Бел остана замислена няколко минути, питайки се колко доверие може да има на мадам Вилрой. Сърцето й биеше силно, а тъмният белег над него спеше, скрит под сухата кожа. Научиш ли това, можеш да бъдеш всеобща любимка.
— Аз умея да чета хората…
— Скъпа, ти разчете грешно дори моите намерения. Отначало реши, че правя нещо хубаво за Кристиан. След това — че е за Виктория. А през цялото време знаеше достатъчно, за да разбереш истината. Трябва да търсиш по-дълбоко.
Изведнъж Бел се почувства адски глупаво. Гувернантката продължи:
— Хората постъпват и реагират въз основа на неща, скрити много по-дълбоко, отколкото очакваме. Трябва да копаеш по-дълбоко и още по-дълбоко… все по-дълбоко.
— Какво стана с Кристиан? Защо реагира така?
— Той също научи своя урок — отвърна Вилрой, вперила очи в Бел, питайки се дали няма да се досети колко сложно е измислено всичко. Като лековерно момиче тя не бе забелязала нищо. — Кристиан вкуси от онова, което е било някога. Деликатно напомняне за стария му живот, за чувството да си беден. Сега той може да се концентрира върху това защо е тук и да не се разсейва с поетични фантазии. Всички знаем, че на това трябва да се сложи край.
— Чудесно. Значи той едновременно научи урока си и ме намрази.
Вилрой се усмихна на многобройните ефекти от едно малко действие.
— Е, ако не успееш да го накараш да те заобича отново, винаги можеш да използваш банята.
Макар да знаеше, че не бива да се доверява напълно на мадам Вилрой, последният й коментар накара Бел да се почувства по-добре.
— Сега разбираш, нали, скъпа? Убеди ли се? Досега не си правех труда да преподавам уроци. Никога не провалях сделка. Но ти, скъпа Бел, ти можеш да бъдеш специална. Можеш да стигнеш много далеч и да се справиш перфектно.
След тези думи гувернантката пристъпи по-близо до нея и взе лицето й в ръце. От допира с ледените й пръсти на Бел й се стори, че брадичката й е потопена в локва със застояла вода, а около лицето й се увиват хлъзгави водни змии.
— Ти можеш да станеш моята любимка. Да ми бъдеш като дъщеря… ако не ме разочароваш, разбира се.
Да ми бъдеш като дъщеря.
Тези думи преминаха като светкавица през сърцето и съзнанието на Бел и се приземиха в стомаха й, така че през целия ден тя трябваше да обгръща плътно с ръце тялото си, за да го стопли след внезапното втрисане и онези неистови мразовити пристъпи, когато думите изплуваха на повърхността.
Виктория стоеше извън обсега на облака пеперуди, сама. Наблюдаваше как насекомите обикалят стаята и образуват различни форми, ускоряват или забавят скоростта си, сякаш и те мислеха за нещо. После пристъпи напред и влезе сред тях, полагайки усилия да не обръща внимание, че косъмчетата на ръцете й са настръхнали. Когато стигна в средата, изключи ума си и остави думите да прелитат край нея и да се сливат, образувайки смислени фрази. Скоро научи, че съседите отгоре се развеждат, че съседката отдолу има връзка с портиера, а пощальонът от петдесет и втора улица краде честитките за рожден ден. С подобна власт Виктория лесно можеше да стане най-добрата ученичка в Марлоу. Харвард? Забрави. Нищо особено. Президент на малка държава? А защо да не са Съединените щати! Тя не държеше да я харесват, не й пукаше, ако засегне някого и изобщо не се двоумеше дали да използва идеите, които й подсказваше мадам Вилрой. Тя искаше да спечели. Просто и ясно.