Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
„Конър: Т е имал само 2 гаджета. Нито 1 в Мрло. Вече не ги вижда.
Бел: Сигурно?
Конър: Мда. 2те имат др гаджета.
Бел: Супер. Ткс.
Конър: Ве4еря?“
Преди да успее да отговори, мадам Вилрой вдигна очи от чинията си:
— Правиш се на пчела майка, а?
— И?
— Пропиляваш си шансовете — гувернантката прокара пръсти през гъстата си, блестяща коса.
— Какво имаш предвид?
— Винаги копай по-надълбоко, Бел. Търси слабите места. Би могла, например, да поискаш много повече от Конър. И той ще го изпълни. Мъжете изпълняват всичко. Гледай по-внимателно и ще видиш много повече от това, което е на повърхността. Например че Люси и Томас не са толкова близки. Досега трябваше да си се научила да забелязваш тези неща.
Бел помисли върху думите й около минута, после взе телефона.
— А изпращането на есемеси е доста глупаво занимание — добави гувернантката.
— Какво искаш да кажеш?
— Как можеш да разбереш какво мисли той? Как да омаеш някого, ако използваш този идиотски език? Толкова е… откровен. Чиста загуба, ако питаш мен…
Бел вдигна рамене и набра номера на Конър. Когато той се обади, мина направо по същество:
— Да знаеш някоя клюка за Люси?
— Например? — попита Конър, очевидно въодушевен, че я чува. Вилрой се бе оказала права, за пореден път.
— Например какво? — Обърна се Бел към мадам Вилрой, като покри слушалката с ръка.
Гувернантката махна презрително с ръка:
— Провинения, измами, здравословни проблеми… каквото се сетиш.
Бел каза на Конър:
— Нещо, което е направила. Нещо, което й е неудобно да си признае.
— Мога да потърся.
— Ако разбереш нещо, кажи го на Томас.
— А ако не намеря нищо?
— Не е задължително да е истина. Да не мислиш, че тя не ми готви същото в момента? Освен това на партито на родителите ти те нарече тъп спортист.
Когато привършваха вечерята, Бел чу сигнала за есемес от Маги.
„Маги: Истина е за целувката. Л си пада по Т. Отсега мисли за танците.
Бел: Кажи на Т. Кажи му, 4е Л умира да излиза с него.
Маги: бто?
Бел: Зву4и от4аяно.“
Точно тогава мадам Вилрой й прошепна, спокойно както винаги:
— Много по-ефикасно би било, ако ги настроиш една срещу друга.
— Защо?
— Защото тогава ще се уловят по-здраво за теб.
Да прокопава пропаст между хората — това беше любимото хоби на мадам Вилрой. Всяка секунда отчуждение между Кристиан и Бел й доставяше максимално удоволствие, последното й съвършено постижение.
— Добра идея — съгласи се Бел, дори се ядоса, задето не се бе сетила сама.
— Ако се упражняваш повече, скоро сама ще стигаш до добрите идеи.
„Бел: Ткс Магс. Супер си. КВ е идиот.
Маги: бто?
Бел: Каза, че си много гадна с новаците и особняците.“
В това време телефонът иззвъня. Беше Маги, писнало й беше да пише съобщения. Без да поздрави, тя изпищя:
— Беше Първи април! А пък той е правил и по-лоши неща!
— Знам. Ще направиш ли нещо за мен? Моля те!
— Окей. Естествено.
Бел се изкикоти от мисълта докъде стигаше силата й. И това дори не се дължи на отварата! Сама го постигнах. По някаква причина се почувства горда. Толкова отдавна не бе постигала нещо сама. А след случилото се с Кристиан, след онзи разговор с мадам Вилрой, когато тя й разкри колко много може да постигне без помощта на ваната и отварите, фактът, че успешно манипулира нищо неподозиращите си съученици, я накара да се почувства добре. Истински се радваше всеки път щом познаеше как ще реагират, когато използва срещу тях някой дребен факт.
Сякаш ставаше все по-добра.
Сякаш можеше да постигне все повече сама.
Да ми бъдеш като дъщеря.
По-късно вечерта, докато работеше на лаптопа си, Бел получи съобщение от Шарлот.
„ШарЧизи: Всеки ден се упражняват за дебатите. Спенсър са приятели с Гордън-Браун. Играят голф заедно. А, виждат се също покрай Конър. К & Т са приятели.
Белисима62: Ткс, скъпа.
ШарЧизи: Нищо работа. Това е публична информация.
Белисима62: Ще ми направиш ли още една дребна услуга?