Опасна дарба или поредният Фауст

Кристиан бе тръгнал за училище два часа по-рано, за да погледа сутрешната тренировка на отбора по плуване и да разговаря с треньора дали да се присъедини. Сутринта Бъди го бе събудил със серия дърпане и бутане с лакти. Когато се отърси от съня, той се пресегна и го пусна на земята.

След това се изтърколи от леглото и се облече.

Кристиан бе решил, че тази година ще се запише в отборите по голф, плуване, тенис и бойни изкуства. Тъй като това бяха предимно индивидуални спортове, нямаше да му се налага да се тревожи за усложненията на екипната работа. Щеше да е достатъчно само да спечели. Обаче след няколко дни самотни упражнения той си помисли, че вероятно участието му в един колективен спорт няма да навреди, затова реши да поиграе и малко баскетбол. Пет вида спорт в един семестър — вероятно следващата година щеше да се наложи да навакса отпускането с още няколко дисциплини, но беше по-добре да започне по-спокойно. Нямаше особена нужда от физическите тренировки, а за да бъде сигурен, крадеше. Що се отнася до възраженията от страна на треньорите, там специалистът беше мадам Вилрой. Отборът по бойни изкуства беше неформален клуб, който се събираше през уикендите, а тя бе уредила Кристиан да се явява направо за мачовете по голф и тенис. Така оставаха единствено тренировките по плуване, които се провеждаха преди училище, и заниманията по баскетбол, които бяха след часовете.

Оттам нататък Кристиан прекарваше нощите в камерата за възстановяване. Все по-често отсъстваше от вечеря, толкова често, че останалите започнаха да се питат дали не е станал зависим от камерата, тъй както спортистите се пристрастяват към успокоителните. Макар че не говореше за това, ясно беше, че прекарва твърде много време в упражнения и опити да опитоми Бъди, като крадеше в подходящите моменти. От появата си по време на коледните празници Бъди бе станал доста по-жив. Най-напред започна да се усмихва или да реагира на болката по време на тренировките, а след това — да грейва от радост всеки път, когато Кристиан влезеше в стаята. Въпреки че Кристиан все още не бе привикнал да използва Бъди за спаринг-партньор, отчаяното желание да победи не му оставяше избор. Вместо това той търсеше всяка възможност да му спести ударите си, когато беше възможно.