Опасна дарба или поредният Фауст

Половин час по-късно Бел бе взела вана (отново), бе облякла най-модерните си дизайнерски дрехи и бе готова да излезе. През последните седмици бе обиколила града няколко пъти и знаеше къде да намери различните нюйоркски типажи — двадесет и няколко годишните банкери със силен слънчев загар, немитите гладуващи художници, моделите, търсещи покровители, и естествено — тийн кралиците със своя антураж от гимназистки.

Все още бе ранният следобед, тъй че Бел се упъти към едно кафене в съседство с училище Марлоу. Хората по многолюдните улици я заглеждаха, понеже беше удивително красива. Докато вървеше, тя се любуваше на замръзналите клони на дърветата в Сентръл парк и на останалата тук-там по витрините на магазините коледна украса. На места снегът не се бе стопил и скърцаше под краката й. Тя крачеше жизнерадостно, наслаждавайки се на вниманието на минувачите. Пресече улица, застроена с тухлени къщи, от чиито прозорци струеше приятна светлина и ускори крачка, когато се сети за собствения си студен дом.

Кафенето бе сумрачно, декорирано е меки дивани и възглавници, и няколко масички. Бел се насочи направо към един от диваните и седна. Чак тогава огледа групичките тийнейджъри, някои от които бяха облечени в сиво-сините униформи на училище „Марлоу“. Двама разпозна веднага — Шарлот Хил и Конър Вирт. Те стояха заедно с още едно момиче от Марлоу. Току-що си бяха взели напитките и си проправяха път към една маса недалеч от Бел. Тя им обърна гръб, за да не я разпознаят твърде бързо.

Първа го усети дребничката блондинка в екип за тенис. Нещо сладникаво с плодов аромат, което я накара да се замисли за пролет и купони на открито. Беше приятно като „Текила сънрайз“ с повече череши. Обърна се инстинктивно. И видя Бел, която седеше сама, четеше списание и не й обръщаше никакво внимание — нито на нея, нито на приятелите й.

— Здрасти — момичето поздрави Бел. Шарлот и Конър се спогледаха сконфузено. Конър я позна, но не каза нищо, опитвайки се да изглежда невъзмутим. Момичето се обърна с широка усмивка към тях, сетне скочи от мястото си и се премести на дивана до Бел. — Аз съм Маги.

Останалите я последваха, отчасти от любопитство, отчасти защото и те се почувстваха някак си по-щастливи от друг път, странно привлечени към съседната маса. Бел не отвърна, докато и тримата не се настаниха при нея. Тогава сви вежди, сякаш притеснена от нежеланото им присъствие. Всъщност не каза нищо, докато Маги се представяше, а Конър и Шарлот я поздравиха смутено. Толкова добре работи, помисли си в това време.