Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Когато мъжът посегна назад и извади меча си, Кийли разбра, че с нея е свършено. Майка й винаги бе казвала, че някой ден ще си изпати заради голяма си уста.
Не чак толкова известен археолог е убит от древен воин, върнат към живот. Възстановката може да намерите в Ютуб.
Но той само положи меча си на земята и свали каквото бе останало от ризата му. Кръвта и мръсотията покриваха тялото му и можеше ясно да види обезобразената му тъкан и поне дузина разрези, които показваха, че е бил раняван неведнъж. Някои от тези рани изглеждаха смъртоносни.
- Ранен ли си? - попита го. - Тази кръв, твоя ли е? Нуждаеш ли се от медицинска помощ Имам елементарни знания, ако можеш да ми намериш медицински принадлежности.
Той замръзна на място и зяпна в нея с изражение, което тя не можеше да разгадае.
- Помощ ли ми предложи?
Вбесена, скръсти ръце пред гърдите си.
- Да. Защо? Да не би да прекрачвам някое правило, което ми забранява да докосвам царствената ти особа. Защото трябва да ти кажа, че в момента разполагам със здравословна доза страх, която е на път да бъде победена от това, което прабаба ми би нарекла чист просташки инат.
Той премигна.
- Почиташ прабаба си, значи и двете сте бойци, не е ли така?
Този път бе неин ред да премигва, защото долови възхищение в гласа му
- Но.
- Не - прекъсна я той. - Няма такова правило, макар че нямам претенция към такова наследство. Техен полубрат или не, аз съм нежеланото копеле на един пленен цар. Просто не мога да повярвам, че ми предложи помощта си, след като се държах толкова зле с теб.
Опита се да разбере думите му, но не разполагаше с достатъчно знание, за да направи каквито и да е теории. В неговия случай сапунената опера за кралското семейство бе в пълна
сила, но на нея й трябваше повече информация, преди да започне да предполага.
- Така е. Имах предвид, че ще ти помогна, ако се нуждаеш от помощ - успя да каже, но дъхът й секна, когото той започна да се приближава към нея. Тогава една мисъл се появи в съзнание й. - Отново каза „аз“ , а не „ние“. Това... Можеш ли да ми обясниш?
Вървеше бавно, явно, за да й покаже че не представлява заплаха и когато я достигна, застана точно пред нея.
- Правиш ми чест, Кийли, и ще ти обясня, доколкото мога. Но преди това трябва да се изкъпя и да поспя. Ти също се нуждаеш от почивка.
- Не това отново. Виж, казах ти... - но когато погледна в очите му, забрави за какво е мислела. Синьо-зелени пламъци танцуваха в зениците му Очарована вдигна ръка, за да докосне лицето му. Разбира се, че се нуждаеше от почивка. Беше изморена, нали?
Толкова изморена.
Когато пръстите й проследиха чертите на скулите му, той потръпна под допира й като това действие събуди силната му сексуална чувствителност. Но слаб глас крещеше в съзнанието й, крещеше, че изобщо не е изморена и че трябва да избяга.
Докато гледаше в очите му, гласът затихна. Тя беше много, много изморена.
Клепачите й се затвориха и усети, че коленете й се отпускат. Тогава той я хвана преди да успее да падне.
- Отново ме прегръщаш - промълви тя. Сънят я връхлиташе на вълни, изпълнени с мир и спокойствие.
- Никой друг повече няма да те прегръща, Кийли - каза той и усети устните му, които много нежно докоснаха челото й. - Ти си моя!
Нещо в тези думи, нещо в тях не беше наред. Гъделичкаха съзнанието й в продължение на няколко секунди, преди да се предаде на съня. Щеше да го разгадае по-късно. Когато не бе толкова изморена.
Потъвайки все по-дълбоко в нежните вълни на дрямката, тя сънува за мечове, скъпоценни камъни и мъж с коса като цвета на сапфир, който люлееше и двамата.
Глава 15
Атлантида, двореца
Конлан огледа залата за стратегическо планиране - отказваше да мисли за нея като за военна стая, когато предметът на разговори беше собственият му брат - и се чудеше защо здравият сън не е освежил нито един от воините. Мракът лежеше като синина под очите на всеки воин, който влезе в стаята и Конлан знаеше, че неговото лице отразява същото. Райли бе прекарала поредната неспокойна нощ, а той намери за невъзможно да спи, когато тя не може.
Погледна към нея, за да е сигурен, че се намира на удобното кресло, качила крака на куп възглавници. Бременността никак не бе лесна и колкото повече наближаваше терминът й, толкова по-бледа и по-слаба ставаше, с изключение на огромния й корем.
Преди няколко дни най-накрая му бе признала, че не е щастлива. Сватбата бе отлагана отново и отново, докато битката на повърхността за защита на човечеството се развихряше. После, разбира се, когато Джъстис изчезна, всичките им планове за тържество бяха забравени. Но, както много пъти му бе напомняла, бебето нямаше да чака подходящия момент да дойде на бял свят. Тя или той ще влезе в техния свят, когато е писано и ако те не побързат, детето им нямаше да бъде законнородено.