Елитът
- Автор: Касс Кира
- Серия: Изборът #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712084
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Елитът». Краткое содержание книги:
Колкото повече Америка се доближава до спечелването на короната, толкова колебанията й се засилват. Когато е с Максън, е във вихъра на новата и всепоглъщаща любов. Но всеки път, щом види първата си любов — Аспен, на пост из двореца, спомените й за предишния живот се завръщат. Но, докато сърцето й е раздвоено, останалата част от Елита знае точно какво иска. И шансът на Америка да бъде избрана се стопява все повече и повече…
Ако можеше да се вярва на думите му, Максън изпитваше минимални чувства към Крис и Елиз. Но в очите му се четеше ясно безпокойство за тях. Постоянно търкаше слепоочията си и проточваше врат, сякаш така щеше да подобри зрението си в непрогледната тъмнина. И двамата се озъртахме към стълбищата, докато стражите се трупаха край вратата, очевидно нетърпеливи да я залостят.
Внезапно Максън въздъхна и сложи ръце на хълбоците си. В следващия момент, без всякакво предупреждение, ме придърпа в обятията си. Безсилна срещу желанието, отвърнах на прегръдката му.
— Знам, че още си ми ядосана, и напълно те разбирам. Но се радвам, че си невредима.
Максън не ме беше докосвал от тържеството по случай Хелоуин. Оттогава не беше минала и седмица, но поради една или друга причина, имах чувството, че е изтекла цяла вечност. Вероятно защото онази нощ се бяха случили много неща, а в периода след това — още повече.
— И аз се радвам, че си невредим.
Той ме притисна към себе си, а след секунда ахна:
— Елиз!
Като се обърнах, видях слабият u силует да слиза надолу по стълбището. А къде се губеше Крис?
— Най-добре влезте вътре — подкани ме нежно Максън. — Силвия ви очаква.
— Пак ще поговорим.
Той ми се усмихна обнадеждено и кимна. Влязох в стаята с Елиз по петите ми. Като я погледнах на светло, видях, че плаче. Преметнах ръка през раменете u, а тя ми отвърна със същото, благодарна за компанията ми.
— Къде се губиш толкова време? — попитах я.
— Май прислужничката ми е болна. Реакциите u бяха забавени. А и сирената така ме изплаши, че за момент се заблудих и не можах да си спомня в коя посока да тръгна. Натиснах четири панела, преди да намеря правилния. — Елиз поклати глава, засрамена от разсеяността си.
— Не бой се. — Опитах да я успокоя с прегръдка. — Вече си в безопасност.
Тя кимна, но по-скоро на себе си, отколкото на мен, и се помъчи да укроти дишането си. От всички нас тя бе най-лесно ранимата.
Придвижихме се по-навътре в скривалището, където видях краля и кралицата, седнали близо един до друг, и двамата по халати и чехли. Кралят държеше тънка купчинка документи в скута си, сякаш възнамеряваше да уплътни времето си, отмятайки малко работа. Кралицата седеше с вглъбено изражение, докато една от прислужничките, също толкова умислена, разтриваше едната u ръка.
— Хм, нима си дошла без придружителки? — пошегува се Силвия, привличайки вниманието ни към себе си.
— Не бяха с мен — обясних, усещайки внезапна тревога за прислужничките ми.
Тя се усмихна сърдечно.
— Сигурна съм, че са добре. Елате с мен.
Последвахме я до редица кревати, подредени покрай една от кривите стени. При последното ми посещение бях установила, че хората, които поддържаха скривалището, нямаха готовност за безпорядъка, предизвикан от всички избраници на едно място. Оттогава видимо бяха постигнали напредък, но помещението все пак не беше съвсем приведено в адекватен вид. Имаше шест легла.
Селест се беше сгушила на най-близкото до краля и кралицата. Натали лежеше на съседното и сплиташе косата си на тънки плитки.
— Трябва да се наспите. Очаква ви тежка седмица и няма да се справите с организацията, ако сте в несвяст от умора — заяви Силвия и тръгна нанякъде, вероятно да издирва Крис.
С Елиз въздъхнахме едновременно. Не можех да повярвам, че нямаха намерение да отложат цялото изпитание с приемите. Малко ли ни беше настоящият стрес? Отлепихме се една от друга и заехме две съседни легла. Видимо изтощена, Елиз незабавно се уви в одеялата.
— Елиз? — обадих се тихо. Тя надзърна към мен. — Ако имаш нужда от нещо, само викни, става ли?
— Благодаря ти — усмихна ми се тя.
— За нищо.
Пак се обърна на другата страна и като че ли заспа за секунди. Уверих се, че е така, когато не се надигна при шумоленето откъм вратата на скривалището. Аз погледнах през рамо и видях как Максън носи Крис на ръце, а Силвия търчи след тях. Веднага щом прекрачи прага, стражите залостиха вратата.
— Препънах се — обясняваше Крис на менторката ни, която се суетеше край нея. — Не вярвам да съм си счупила глезена, но много ме боли.
— В задната част има аптечка. Можем поне да го превържем — каза Максън.
Силвия се втурна към аптечката, а минавайки покрай нас, нареди:
— Заспивайте! Моментално!
Аз въздъхнах и очевидно не бях единствената негодуваща. Натали прие заповедта невъзмутимо, но Селест изглеждаше крайно подразнена, което ме накара да се замисля. Ако поведението ми се доближаваше дори минимално до нейното, имаше нужда от промяна. Колкото и да не ми се щеше, легнах в леглото и се обърнах с лице към стената.