Елитът
- Автор: Касс Кира
- Серия: Изборът #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712084
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Елитът». Краткое содержание книги:
Колкото повече Америка се доближава до спечелването на короната, толкова колебанията й се засилват. Когато е с Максън, е във вихъра на новата и всепоглъщаща любов. Но всеки път, щом види първата си любов — Аспен, на пост из двореца, спомените й за предишния живот се завръщат. Но, докато сърцето й е раздвоено, останалата част от Елита знае точно какво иска. И шансът на Америка да бъде избрана се стопява все повече и повече…
Опитах да не мисля дали Аспен се сражаваше над нас и дали прислужничките ми се бяха добрали до скривалището си достатъчно бързо. Опитах да не се безпокоя заради предстоящата седмица и заради възможността бунтовниците да бяха от Юга и да избиваха останалите горе хора, докато ние си почивахме под краката им.
Опитвах, но не успявах. И опитите ми се оказаха толкова изтощителни, че накрая сънят ме застигна върху студеното, твърдо легло.
Като се събудих, нямах представа колко е часът, но сигурно бяха минали часове, откакто бяхме влезли в скривалището. Обърнах се на другата страна към леглото на Елиз. Тя спеше непробудно. Кралят се ровеше из документите и ги прехвърляше толкова яростно в ръцете си, че изглеждаше така, сякаш им е ядосан. Кралицата беше отпуснала глава върху облегалката на стола си. Спейки, тя излъчваше още по-голяма красота.
Натали още не се беше събудила, или поне така ми се струваше. Селест обаче бодърстваше и оглеждаше стаята, подпряна на лакът в леглото си. В очите u гореше огън, какъвто обикновено пазеше само за мен. Проследих погледа u до отсрещната стена, където видях Крис и Максън.
Двамата седяха един до друг и той я беше прегърнал през раменете. Крис притискаше колене към гърдите си и, изглежда, опитваше да се стопли, макар че беше загърната в халата си. Левият u глезен беше бинтован, но точно в момента май това не я притесняваше. Двамата си приказваха тихичко с усмивки на лица.
Не исках да ги гледам, затова пак се обърнах към стената.
Когато Силвия ме потупа по рамото, за да ме събуди, Максън вече го нямаше в стаята. Крис също.
ШЕСТНАЙСЕТА ГЛАВА
Още щом надникнах през прохода, който ме беше отвел до скривалището през нощта, ми стана повече от ясно, че в двореца бях проникнали Южняците. В късото коридорче, водещо до стаята ми, имаше купчина отломки, която ми се наложи да изкача, за да стигна до вратата си.
Обикновено първо разчистваха най-лошата част от неразбориите и чак тогава ни пускаха от скривалището. Този път обаче картинката ми подсказваше, че персоналът не беше успял да смогне навреме, но въпреки това бяха решили да не ни държат в подземието цял ден. И все пак ми се прииска да бяха вложили малко повечко старание. Очите ми веднага попаднаха на една от по-далечните стени, където група прислужнички се опитваха да заличат грамадно послание.
ИДВАМЕ.
Срещнах думата на няколко места по коридора, изписана ту с кал, ту с боя; на едно място като че ли бяха използвали кръв. От гледката ме побиха тръпки, а мислите ми се впуснаха да тълкуват заплахата.
Докато стоях вцепенена, прислужничките ми дотичаха до мен.
— Госпожице, добре ли сте? — загрижи се Ан.
Внезапната им поява ме стресна.
— Ъмм, да. Нищо ми няма. — После погледът ми се върна върху думата на стената.
— Хайде, госпожице. Да ви подготвим за деня — настоя Мери.
Последвах ги покорно, леко зашеметена от видяното и твърде стъписана, за да постъпя другояче. Момичетата се заеха с работата си усърдно, както правеха винаги когато се опитваха да ме утешат с ежедневната рутина по обличането ми. И наистина в премерените движения на вещите им ръце — дори тези на Луси — имаше нещо успокояващо.
Когато ме подготвиха, една прислужничка дойде да ме съпроводи до двора, където явно щяха да се провеждат занятията ни онази сутрин. Анджелиското слънце ми помогна да забравя донякъде изпотрошените стъкла и смразяващите драсканици по стените. Дори Максън и кралят стояха на открито и заедно със съветниците си разглеждаха купчини документи и вземаха важни решения.
Кралицата също прелистваше документи, седнала под сянката на голяма шатра, и обсъждаше нещо с една от прислужничките си. Недалеч от нея Елиз, Селест и Натали седяха заедно на маса и разискваха плановете си за поверения им прием. Бяха толкова погълнати от начинанието си, че, изглежда, бяха забравили за ужасите на изминалата нощ.
Двете с Крис се настанихме в шатрата на отсрещната страна на ливадата, но работата ни не спореше. Точно в онзи ден ми беше трудно да говоря с нея, макар и всячески да се мъчех да прогоня от главата си спомена за близостта им с Максън. Наблюдавах я как подчертава избрани изречения от конспектите, които Силвия ни беше раздала, и как записва бележки в празното поле отстрани.