Елитът

Поспрях колебливо пред вратите. Взех решение да не бързам с приказките, хубаво да обмислям думите си. Усетих как у мен напираше желанието да му докажа колко бе грешал. И на него, и на онзи репортер. Дори да загубех надпреварата, не исках да се завърна вкъщи като пораженец. Фактът, че това внезапно бе придобило важност за мен, ме изненадваше.

Прекрачих прага и очите ми веднага попаднаха на Максън, който си приказваше с Гаврил Фадей в дъното на салона. Забелязах, че вместо чай Гаврил пийваше вино, както и че тутакси загуби вниманието на Максън. Очите на принца ме обходиха от глава до пети, а после, колкото и странно да звучи, устните му оформиха думичката „еха".

Аз извърнах глава с пламнали бузи и влязох навътре. Позволих си да му хвърля още един кратък поглед и видях, че ме наблюдава как вървя из салона. Трудно ми беше да разсъждавам логично, когато ме гледаше по този начин.

Крал Кларксън разговаряше с Натали в единия ъгъл на залата, а в отсрещния си приказваха кралица Амбърли и Селест. Елиз пиеше чай, а Крис се разхождаше из помещението. Видях я да минава покрай Максън и Гаврил, удостоявайки водещия на бюлетина със сърдечна усмивка. Каза нещо, което разсмя и двамата мъже, а после продължи по пътя си, надзъртайки през рамо към Максън.

Най-накрая стигна и до мен.

— Закъсняваш — нахока ме на шега.

— Бях леко притеснена.

— О, няма от какво да се безпокоиш. Даже беше забавно.

— Редът ти е минал? — Щом кралят вече беше разговарял с две от момичетата, значи, разполагах с по-малко време да събера смелост, отколкото бях очаквала.

— Да. Ела да поседнем. Можем да изпием по чай, докато чакаш да ти дойде редът.

Крис ме издърпа към близката маса, една от прислужничките незабавно се спусна към нас и ни сервира чай, мляко и захар.

— Какви въпроси ти зададе? — попитах я аз.

— Всъщност проведохме съвсем свободен разговор. Не мисля, че целта му е да се докопа до някаква информация, а по-скоро да опознае характерите ни. Успях да го разсмея, представяш ли си! — възкликна тя. — Мина прекрасно. А ти имаш вродено чувство за хумор, така че, ако просто се държиш естествено, ще му направиш добро впечатление.

Аз кимнах и взех чая си. Ако съдех по думите и, нямаше нищо страшно. Може би кралят имаше няколко лица. Имаше ли работа със заплахи към държавата, трябваше да проявява решителност и хладнокръвие. Трябваше да действа навременно и целеустремено. А сега просто пийваше чай с групичка момичета. Нямаше нужда да ни показва онова си лице.

Кралицата беше оставила Селест и сега говореше тихо на Натали. По лицето на момичето се разстилаше изражение на обожание. Имаше момент, в който отнесеният u характер ми беше действал изнервящо, ала напоследък намирах безобидното u поведение за глътка свеж въздух.

Отпих още една глътка чай. Крал Кларксън заговори Селест, а тя му отвърна със съблазнителна усмивка. Гледката ме потресе донякъде. Нямаше ли граници това момиче?