Елитът

Паниката витаеше във въздуха.

— Може ли да получим инструкциите, ако обичате? — помоли Крис с протегната ръка. Инстинктивно и аз протегнах своята. До няколко секунди вече бяхме погълнати от конспекта. — Ще ни е изключително трудно — обяви Крис. — Дори с допълнителния ден.

— Не се тревожи — успокоих я аз. — Ще победим.

Тя ми отвърна с треперлив смях.

— Защо си толкова сигурна?

— Защото — отговорих решително аз — нямам никакво намерение да губя от Селест.

Бяха ни нужни два часа да изчетем целия инструктаж и още един за осмислянето му. Трябваше да вземем под внимание цял куп съображения, да обсъдим хиляди подробности. Силвия ни беше уверила, че е на наше разположение, но имах чувството, че ако я помолех за помощ, щеше да реши, че задачата ни е непосилна, затова не смеех.

Украсата на залата щеше да е цяло предизвикателство. Не ни беше позволено да използваме червени цветя, защото символизирали потайност. Не ни беше позволено да използваме и жълти цветя, защото символизирали ревност. Не трябваше да има нищо лилаво, понеже лилавото носело нещастие.

Виното, храната и изобщо всичко останало трябваше да е в изобилие. Пищността не се възприемала като показност; целта u била да засвидетелства отношението на кралското семейство. Не ги ли обкръжахме с разкош, гостите ни можеха да си тръгнат с лошо впечатление и напълно несклонни за повторна среща. На всичкото отгоре трябваше да пригодим основните умения, които се очакваше да сме придобили досега — като ясен говор, добри обноски на масата и други подобни, към висшата среда, която и двете с Крис познавахме единствено от печатните материали.

Напрежението беше огромно.

С Крис прекарахме деня във водене на записки и обсъждане на идеи, докато другите момичета се занимаваха със същото на една от близките маси. С напредването на следобеда групичките ни започнаха да се препират коя от двете се намираше в по-неизгодна ситуация, а след известно време дори ни стана донякъде забавно.

— Вие двечките поне имате още един ден за работа — посочи Елиз.

— Да, но Илеа и Германската федерация вече са съюзници. А италианците може да оплюят целия ни труд! — тревожеше се Крис.

— Знаете ли, че ни принуждават да носим тъмни дрехи по време на нашия прием? — оплака се Селест. — Събитието ще е крайно… официално.

— И бездруго не си представям небрежен прием — заяви Натали, потрепервайки мелодраматично. Засмя се на собственото си остроумие и продължи с работата си.

— Е, нашият трябва да е свръхтържествен. И всички трябва да носите най-хубавите си бижута — инструктирах ги аз. — Нужно е да впечатлите гостите ни от пръв поглед, а външният вид е от решаващо значение.

— Слава богу, че поне в един от тези циркове ще мога да изглеждам добре — въздъхна Селест, клатейки глава.